Какво е традиционното обредно ястие за Петровден? Какво означава да си ял кокоши крак? И кога пеят първи петли? Какво е значението на петела и пилето във фолклорната култура на българите… 

„Кокошката играе важна роля в живота на нашия селянин, колкото в стопанството му, толкова и във вярата и поверието му” – разказва видният български етнограф Димитър Маринов и сладкодумно обяснява: „Който има кокошки, може всякога да се отсрами, ако му дойде гост: веднага се лови и коли кокошка, сготвя се и гостът е нагостен.” По традиция на болен човек също се носи за понуда кокошка – печена или сварена цяла и намазана с масло. По този повод се разказва историята на един болник, комуто роднини занесли печена кокошка. „Тая кокошка защо не я донесохте, когато бях здрав? Сега за какво ми е?”, рекъл човекът, който нямал апетит заради болестта.

Популярната представа определя кокошката като глуповата и шумна птица. Оттам идва и вярването, че който яде кокоши мозък, оглупява и паметта му отслабва. За човек който не може да пази тайна пък, се казва че е ял кокоши крак. Среща се и поговорката „Снесла кокошката яйце и окрякала всичката махала” – за човек, който прекалено много се хвали със скромни постижения.

Макар в християнството кокошката да се смята за нечиста и да не се освещава в църквата, в народната вяра тя е на особена почит. Смята се, че във всяко човешко жилище, било то дом, колиба или кошара, трябва да има кокошки с петел. Една от най-тежките клетви срещу някого е „На къщата ти петел да не пее”, което означава, че домът е запустял и в него няма живот. В много текстове на баяния болестите и уроките се отпращат в „пусти гори тилилейски”, дето „петел не пее, куче не лае и рало не ходи” – т. е. в света на отвъдното, където липсват знаците на човешкото присъствие.

Образът на кокошката се свързва и с небесната сфера. Популярното народно название на съзвездието Плеяди е Квачката с пилетата, а в гатанките месецът и звездите се уподобяват на Златна кокошка със златни пилета. Древни митологични значения се откриват и в представите за връзката на кокошката с времето, например в гатанката „Една квачка има дванадесет пилета” (годината с месеците) или „Черна квачка пилци сбира, бяла ги разпъжда” (нощта, денят, и звездите). В текста на старинна детска песничка се казва, че времето е кокошка, а звездите са яйца, снесени от нея.

Петелът пък е слънчев символ, защото неговото пеене предвещава изгрева. Часовете след полунощ се наричат петляно време и се измерват с пеенето на петлите: по първи петли (около един), втори петли (около три) и трети петли (към пет). Със звучния си глас петелът има способността да прогонва демоничните същества: вампири, караконджули и юди губят силата си и се изпокриват, щом го чуят. Затова след първи петли човек може необезпокояван да излиза от къщи и да тръгва на път. В някои райони на страната момите се закичват с пера от петльовата опашка – да ги пазят от уроки, от лоши срещи и магии. Петелът се свързва също и с идеята за плодородието и мъжкото начало, затова присъства в сватбените ритуали като символ на младоженеца.

В народната реч названието „пиле” се използва като събирателно за всички птици (напр. сокол пиле), а в частност – за малкото на кокошката. Като обръщение то се използва за мил и обичан човек: майката нарича пиле или пиленце детето си, момъкът или съпругът – любимата си. Описвайки любовта на Иво и Ралица в своята прочута поема, Пенчо Славейков обръща внимание на този детайл: „Зовеше я той „мое пиле”, поглед/ от нея не отвождайки, като/ от свое скъпо, ненагледно благо”. Образът присъства и в редица устойчиви фрази като например „пилешко сърце носи” за плах, страхлив човек, „пилешки мускули” – слаб и беззащитен, „от пиле мляко” – за богата трапеза, на която има всичко, дори и невъзможното.

Разказват се истории за магьосници, които имали необикновено пиле мамниче. Мътели го сами, като вземали първото снесено яйце на Велики четвъртък и го носели под мишницата си на голо, докато се излюпи. Вълшебното пиле хвръквало веднага и можело да носи на господарката си всякакви придобивки: пари, злато, накити. С чудната си песен то омагьосвало всички наоколо и те падали в несвяст – затова нощно време хората си запушвали ушите, за да него чуват или гърмели с пушки да го прогонят.

Прочуто е петровското пиле, което ритуално се принася в жертва на Св. Петър за празника му на 29 юни. Печено цяло или приготвено като курбан, с него се отговява след 14-дневния петровски пост, а част от месото се раздава на близки и съседи за здраве. Оттам и поговорката „Като прасе по Коледа, като агне по Гергьовден, като пиле по Петровден”.