Единственият център у нас, в който има свидетелства за приемственост на различни култове и религии, Ески джамия, е музей от 2011 г. Като мюсюлмански храм съществува от 1409 г. – така гласи надписът, издялан върху камък над вратата. При археологически разкопки в началото на ХХI век, Ески джамия разкрива своите хилядолетни тайни. Ето какво разказва историкът д-р Ангел Динев, директор на Регионалния исторически музей в Стара Загора:
„Ески джамия е един от най-забележителните исторически обекти от Османо-турската епоха. През 2011 г., по проект на Оперативна програма „Регионално развитие” на Европейския съюз, беше завършена реставрацията на историческите находки и стенописите. Тогава беше открит и археологическият комплекс Музей на религиите „Ески джамия”. При разкопките и проучванията, продължили около десет години, в молитвения дом на джамията бяха открити останки от средновековна християнска църква. Доказа се, че тя е построена през Х-ХI век. В близост до нея са намерени останки от тракийско езическо светилище от II-III век. В него са почитали Тракийския конник – най-таченото тракийско божество. Непосредствено до външните зидове е разкрита ритуална яма от ранножелязната тракийска епоха. Доказва го намерената керамика, която може да се отнесе към края на тази епоха. Останките от светилището са доказателство, че това е място, почитано от нашите предци в продължение на близо две хилядолетия. Музеят е наистина уникален – в него има свидетелства за приемственост между четири различни култови и религиозни системи. За щастие, стенописите в джамията са добре запазени. Самата сграда е голяма по обем и привлича много посетители.”
Д-р Динев добавя и описанието на средновековна църква, намерена в очертанията на молитвения салон. Християнският храм е полувкопан в тогавашния терен, а пространството около него е използвано за некропол. Проучени са повече от шестдесет християнски гроба от този некропол. Според изследователите, джамията е построена върху руините на вече разрушената църква. Счита се, че зографите, изписали ранносманската еднокуполна джамия, са били българи. Това се забелязва дори с просто око – по цветовете и някои от мотивите. При реставрацията на величествения купол специалистите забелязали „скрити” християнски елементи в рисунъка. Едва ли е случаен ефект това, че в едно от пространствата на синия фон сякаш има малка църква с кръст върху покрива.
И още един интересен факт от историята на Ески джамия: след Освобождението на България от османско владичество през 1878 г. дълго време тя е била използвана за християнски ритуали – кръщенета, венчавки и пр. По онова време това била единствената сграда, оцеляла след боя на 19 юли 1877 г., по време на Руско-турската война. Тогава градът е опожарен и буквално разрушен до основи от башибозушки чети и войската на Сюлейман паша, излязла от контрол. Избитите българи са над 16 000 (според други източници техният брой е по-голям). Не остава нито една църква. След Освобождението, когато оцелелите се завръщат, за да издигнат отново града от пепелищата, християнските свещеници не се колебаят да започнат богослужения в джамията. Д-р Динев обяснява: „Не са били запазени документи, които да доказват, че това някога е било църква. Но хората са знаели – тяхната историческа и родова памет е съхранявала поколения след поколения спомена за храма, вграден в основите на Ески джамия.”
Когато са възстановени някои от църквите, сградата отново става мюсюлмански молитвен дом. Включена е в списъка на старинните паметници още през 1927 г. според тогава действащия Закон за старините. Националният институт за паметниците на културата я обявява за архитектурен паметник през 1972 г. Стенописите в джамията също са паметник на културата от национално значение.Разположен в центъра на Стара Загора, Музеят на религиите привлича значителен брой туристи. Посещават го и много местни хора, които твърдят, че усещат тук специална енергия.
Снимки: Албена БезовскаЧетвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
Вече десет години студенти от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" полагат целенасочени усилия за насърчаване на четенето сред..
Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че..