Богослов по образование, сменил доста професии, докато се установи да живее в Англия, където е от пет години. Има зад гърба си пет романа. Преди повече от 10 години в Мексико, докато е каскадьор в популярния филм „Троя” с участието на Брад Пит, за първи път е обзет от желанието да напише книга. „Почувствах, че искам да оставя нещо след себе си и по възможност то да не е материално”, казва той. В момента работи над шестата си книга, която ще се казва „Антихрист”. Аналогията със заглавието на романа на българския класик Емилиян Станев не го плаши. Неговата идея за Антихриста е в буквалния смисъл и в книгата му ще се разказва за човека, който ще донесе със себе си края на света. Представяме ви писателя Мартин Ралчевски.
Той е силно религиозен и затова вярата му в Бог е едно от основните му вдъхновения. Мечтае да живее в свят, в който насилието не съществува, а бедността да е с много по-малки размери, отколкото е сега. На въпрос трудно ли е взел решението си да емигрира, той казва, че винаги се е стремял да живее според морала и ценностите, реда и закона, които се спазват в чужбина. Защото, където има ред и закони, и икономиката върви добре, и животът е по-добър. За България Ралчевски казва:„Родината е тук, а аз съм някъде там. Далече. И като много други емигранти не знам правилния път. Но обичам тази чудна земя и този отруден и добър народ. Моят народ. Единственият!”
Автор сте на пет романа досега, преди да излезе сборникът Ви с разкази „Емигрант”. Обикновено се подхожда по обратния начин…
„Така се случи, че самият аз не обичах толкова да чета разкази. Особени са ми, стрували са ми се някакви кратки измислени историйки. А е хубаво човек да потъне в един роман, особено ако е по действителен случай. Затова имам романи, в които много от нещата са преживяни и са истински, но все пак има художествена измислица. Като се върнем назад, когато написах първия си роман, не можех да си представя да разказвам сюжети, които не са се случили, но с течение на времето и откакто съм в чужбина от няколко години, се натрупаха доста истории, които са истински и сериозни, да не кажа покъртителни. Започнах да се питам защо да не ги събера в един сборник и, когото и да питах от приятели и познати дали одобряват това, ми казваха: направи го. Накрая и от издателството го харесаха и така се стигна до този сборник „Емигрант“ с 30 разказа.”
Как животът в чужбина промени начина, по който пишете, тематиката, която ви интересува, посланията, които искате да стигнат до читателите?
„Промени го дотолкова, доколкото в чужбина човек изживява болка и страдание, тъй като тя не е „лъжица за всяка уста”. Някои много бързо се интегрират и се чувстват като в родината, а други си страдат. Това толкова променя, че човек като е под напрежение и страдание, е някак по-искрен. Както е казал Достоевски, „трябва да се страда”, но не да се страда изкуствено, а просто самият живот те притиска, слага те в ъгъла и ти от тази гледна точка, през болката, по-лесно виждаш и усещаш чуждата болка. Питаха ме: как може да се чувства чуждата болка като живееш там по-добре? Аз казах: чувства се. Повече ги разбирам хората. Говоря за обикновения, за бедния, за непосредствения българин. Този човек – обикновения сънародник, го чувствам близък и го разбирам повече като съм там, колкото и да звучи странно.”
Най-голямото му желание е един ден да се издържа само с писане.
„Това високо и силно момче, този мой брат и приятел пише както винаги! Така си казах, когато прочетох „Емигрант” – казва писателят Калин Терзийски, докато представя книгата му. – Скромната му – силна и естествена като въздух или като камък правдивост предизвиква нещо като смут. Всяка суетна душа се смущава от свещената простота и от ясната като ден истина. Моята душа се стреми именно към такава простота, но все се отклонява в проклетата и усложнена високомерна суета. И изведнъж, след запомнящите се пет романа на Мартин Ралчевски, се появяват и тези разкази. Да ми напомнят, че самомнението и усложнените пози и интелектуалниченето са просто панделки по гушата на глупостта!”
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..
Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..
Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) открива днес изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра..