Шести септември е един от най-паметните дни в българската история. Днес възприемаме Съединението между Княжество България и Източна Румелия от 1885 година като романтичен епизод от нашето минало. Защото от конкретно историческо събитие с държавно-политически резултат то се превърна в наша национална символика.
Седем години след Освобождението от османско владичество през 1878 г. българите от двете страни на Стара планина дръзват да нарушат Берлинския договор на Великите сили, разпокъсал на няколко части българските земи. Враждебното обкръжение, пряката военна заплаха, турският гняв и руското неодобрение са преодолени по начин, който печели благоволението и на най-скептичната европейска журналистика. Историкът проф. Андрей Пантев ни връща 129 години назад.
„Случилото се остава завинаги в аналите на българската и на европейската политическа история. Когато се създава изкуствената държава Източна Румелия на юг от Балкана, целта е не само да бъде отслабено Българското княжество с изкуствено разделение през Стара планина, но и с идеята за създаване на една изкуствена нация. Подобно на Ливан, Сирия и Египет Източна Румелия е с особено устройство, което се нарича Органически устав, адекватен на Търновската конституция от 1879 г на Княжеството. Идеята обаче не е само да се направи отделна област под формата на държава, а и постепенно да се създаде румелийска нация – сбор от българи, гърци, турци, арменци, евреи. И това носи едно много опасно послание в една по-далечна историческа перспектива. Нашите революционери, възпроизвеждайки опита от националноосвободителното движение на България преди Освобождението, успяха по един нетърпелив, но решителен начин да предотвратят тази тенденция. И така, на 6 септември, Пловдив осъмва с една особена новина – рухва Берлинският договор в частта му, отнасяща се до Източна Румелия. Двете български държави са съединени. Това е едно прекрасно съчетание между воля, политика, дипломация. Княжеската армия навлиза в Източна Румелия, съзнавайки много ясно, че има рискове от това нарушение. Когато светът вижда тази решителност, когато по-късно побеждаваме и на бойното поле срещу сръбската инвазия, за разделение вече и дума не може да се каже.“
В акта на Съединението има нещо много по-значимо като исторически урок, много по-привлекателно като културно-политически триумф, отколкото държавното уголемяване с всички търговски, стопански, военни и геополитически предимства. Това е преди всичко един мирен културен подвиг, въпреки пролятата геройска кръв по полята на Сливница, където българската армия „извършва едно чудо“. Сръбският крал Милан напада България в името на балканското статукво с мандат на част от Великите сили. С победата над сръбската армия се затвърждава делото на съединистите. Европейските държави го осъждат и нито една от тях не се обявява в негова подкрепа. Очаквано най-недоволна е Русия, защото този български акт е осъществен без нейно съгласие.
Подготовката за Съединението е безпрецедентно за нашата история съчетание между политика и дипломация, просвета, култура, между упоритост и компромиси, между агресивност и примирение, между революция и реформа. Тази координация довежда до незабравими емоционални сцени, при които източнорумелийската жандармерия се прегръща с княжеската войска, а жителите на Пловдив се разделят с историческия си приоритет на столичани, за да отстъпят на София престижа в името на общобългарското единство.
Проф. Пантев припомня един от уроците на историята, който ни даде Съединението:
„Много партийни дейци: Петко Каравелов, Стефан Стамболов, самият княз Александър I Батенберг, и дейците на Съединението в Пловдив, са виждали по различен начин този акт, казва той. Когато това става реален факт, всички се обединяват, без да си връзват кусури и без да търсят политически дивиденти от това.“
Ако има някакво историческо послание от смисъла на Съединението, това е, че българщината побеждава с разум. Източна Румелия е много по-привлекателна за живеене от Княжеството. Тя е по-устроена. Пловдив е стабилен град в сравнение с тогавашната невзрачна София. Момчетата не ходят войници. Не се плащат свирепи данъци. Всички търговци имат преференциите за пазари на все още триконтиненталната османска имперска система. И това е величието на пловдивските съединисти – те приемат да живеят по-бедно, но да бъдат събрани в една държава, да имат чувството за защитима общност.
Над 150 експоната от 14 български музея ще участват в изложба под наслов „Древна Тракия и античния свят“. Експозицията ще бъде открита на 3 ноември в музея „Гети“ в Лос Анджелис и ще продължи до 3 март 2025 г., съобщават от Националния..
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..