Данните от „Преброяване 2011” потвърдиха социологическите прогнози, че вече е налице тенденция за обезлюдяване на България. Отдавна всичко е с отрицателен знак, казват социолози и гледат мрачно към 2050 година. Тогава, както изглежда, България ще има около 5 милиона население, или с 2 милиона по-малко от днес. Същевременно общото население на Европейския съюз в същия период ще нарасне поне с 15 милиона. В България усещането за демографска катастрофа се засилва от високата смъртност на населението, а и от това, че хората на 65 и повече години вече са над 19 процента от жителите на родните села и градове.

Статистиката е безпощадна и ни казва, че намаляваме с по около 164 души на ден. Проблемите не идват отвън, те са тук, в България – казва д-р Тотко Найденов, главен секретар на Националния алианс „Живот за България” и автор на книгата „Децата, без които не можем”. Не само той споделя мнението, че отговорност за острите демографски проблеми носят управляващите през дългите години на прехода. Борбата за власт и натрупване на капитал сред власт имащите подмениха ценностната система и морала на мнозина от българите. От това пострадаха отношенията в семейството. Много често герои от престъпния свят се превръщат в привлекателен модел за подражание. Повече от половината от децата в България са извънбрачни, а това носи своите последствия – казва д-р Найденов:

„Повечето майки са се обявили за самотни, защото така получават по-големи надбавки за отглеждане на детето си. Оформихме и сами насърчаваме професията „ро-ро” или ром-родител и така с нехайството си сами копаем ямата, към която тласкаме държавата. В специален доклад на ЦРУ „Глобални тенденции за 2015 г.” сред прогнозите за развитието на света, е направено заключение, че България е с най-бързо застаряващо, обедняващо и емигриращо население. С други думи, не е пресилен изводът, че в наши дни, без да сме във война, намаляваме катастрофално. Годишно се топим с 60 хиляди души. Докато през 1988 година имаше плюс 2,1 прираст на населението, днес сме с минус 5,5 на хиляда. Съгласно НСИ българите са малко над 7 млн. 280 хил. но според ЦРУ ние сме не повече от 6 млн. 900хил. души. Едва ли разликата от 300 хил. има голямо значение, но аз бих добавил, че прогнозата е стряскаща, защото ние сме и много боледуващо население. Страдаме от липса на качествено, добре платено и успешно здравеопазване. Отделя се едва 4,3 % от БВП за здравеопазване. В останалите страни-членки на ЕС, сумата е по-голяма два и половина пъти. Има и нещо друго, променя се етническият състав на населението в България, но е трудно да се даде оценка точно как, защото това не се изследва от социологическите агенции”.

Макар и да липсват точни данни за годините назад, вече е факт промяната, за която говори д-р Тотко Найденов. В българската преса се появиха публикации, разказващи историите на македонци, руснаци, араби и азиатци, които много харесват България и наричат страната ни „своя втора родина”. През 2009 г. половината от идващите чужденци, мотивирани от бизнес, брак или образование, са имали намерение да се установят постоянно в България. Сред тях най-много са от азиатските и арабските страни, от Русия и бившите съветски републики. Причините, които действат като притегателна сила, са бележещите спад цени на имотите у нас, ниските цени на стоките и услугите, а не на последно място и природните дадености на страната ни. „Новите българи” често наричат пък руснаците, закупили имот по родното Черноморие. Те се радват на това си прозвище и заявяват, че при първа възможност ще се установят постоянно в страната ни. Според брокерите на имоти броят им варира между 200 и 300 хиляди и въпреки икономическата криза продължава да се увеличава. Руснаците са привлечени основно от мекия климат и близостта на България, чувстват се добре в България и усещат сходство в общуването на руски и български. За разлика от всички имигранти, гражданите на съседна Македония са с повече късмет и най-бързо получават българско гражданство. Преместват се в България по икономически причини, произтичащи от възможността да бъдат граждани на държава- членка на ЕС. От външното министерство в Скопие следят надпреварата за българско гражданство, но също нямат механизъм да установят броя на македонците, получили български паспорт. През есента на 2011 г. за по-малко от един месец броят им е скочи с около 7 хиляди.