Хората по нашите земи използват лъжицата от дълбока древност. В музейни сбирки из цялата страна се съхраняват различни по форма и големина лъжици, изработени според епохата от глина, камък и други, векове преди Новата ера. По понятни причини дървените им събратя са от по-ново време, но затова пък се споменават в приказки, песни и поверия. Дървената лъжица практически никога не е напускала българския дом. Независимо, че преди векове в градския бит навлизат металните прибори за хранене, дървените бъркалки, черпаци и всякакви други помощници в кухнята запазват своето място. Да не говорим, че през последните години специалистите по хранене упорито ни съветват да приготвяме храната си с дървени прибори – заради вредните съединения, които образува металът с някои вещества, съдържащи се в продуктите.

Според големия български етнограф Димитър Маринов, лъжицата се явява много често при баенето и при магиите. С три, седем или девет лъжици, се премахват уроки. За да е успешно лечението, те трябва да са събрани съответно от три, седем или девет къщи. Също така с тези лъжици може да се правят и развалят магии за обиране на млякото от добитъка, за обиране на житото от нивите, за направа и развала на женитба и пр. Те имат силата да „развържат” или да „завържат” младоженеца – т.е. да му помогнат или попречат да изпълни задълженията си при свождането (първата брачна нощ). Ето защо по време на някогашните сватби жени, близки на младоженците, оглеждали щателно дрехи, предмети и завивки в стаята, подготвена за това.

Както всички предмети, лъжиците също придобиват различни качества в зависимост от материала, от който са изработени. За готвене е добре да са от дъб, бук, явор. А за ритуалите против уроки и за лечение трябвало да са направени от бряст, ясен или габър. Много баби баячки предпочитат чемширова лъжица за своите магии. За чемширова лъжица се пее и в коледарските песни. Там домакинята (или знатната мома) „яде и пие с чемшир лъжичка и чемшир паничка”. Може би е необходимо да поясним, че чемширът е сред малкото представители на растителния свят, за които е забранено да се внасят в дома. Той е предназначен за погребални и поменални ритуали, а в къщата влиза единствено на Коледа, защото от него се правят коледарските китки.

Според едно от поверията, лъжица, хвърлена през главата на човека, го спасява от уплах. При разширен вариант на ритуала слагали в лъжицата малко сол и вода, изпивали съдържанието и отново хвърляли лъжицата по същия начин. Това повтаряли докато лъжицата падне нагоре с вдлъбнатата си страна, така, както се поставя обикновено. Счита се, че докато пада обратно, страхът не е напуснал човека.

Предпазната сила на лъжицата използвали и през първите дни след раждането, в които по принцип родилката не бива да напуска дома. Жената излизала само, ако носи в ръцете си запалено кандило или въглен на керемида, опърлен парцал и чесън. Сред задължителните предмети била и дървена лъжица със завързан на нея червен конец.

Чрез лъжицата хората „получават” и различни знаци, предупреждения, уроци. Ако на масата е сложена лъжица в повече – ще дойде гост. Ако човек яде с две лъжици, ще се жени два пъти. Паднала от масата лъжица предвещава, че ще дойде жена, ако падне нож – ще дойде мъж. Двама души не бива да се хранят с една и съща лъжица – ще се скарат.