След страстни и пристрастни дебати, след убедителни аргументи и още по-убедителни контрааргументи, след опияняващи дози популизъм и изблици на професионализъм, всичко това гарнирано с единодушни и оглушителни уверения за загриженост за съдбата на страната и българския народ, депутатите успяха да приемат предложените от новото правителство корекции на бюджета на държавата и на националната здравна каса за тази година. Макар и закъсняла с четири месеца, наследена от предишните две правителства, управлявали през тази година, тази ревизия не прави нищо друго освен, по думите на сегашния финансов министър Владислав Горанов, да узакони официално грешките, заблужденията и залитанията на преди това управлявалите. Ние сме принудени да актуализираме бюджета, но това ни е наложено, това не е нашата политика, допълни новият финансов министър.

Макроикономическите и бюджетни елементи, които сега бяха променени, всъщност са толкова съществени, че засягат цялата национална икономика и финанси. Така например днес вече официално се признава, че за финансиране на публичния сектор, т.е. националната сигурност, социалните системи, здравеопазването, образованието, местната власт, публичната администрация, правосъдието и т.н., в бюджета не достигат повече от 500 млн. евро. Това означава, че дефицитът за 2014 г. ще достигне неприемливите по европейските стандарти и водещи до санкции от Брюксел 3.7 процента от БВП, което е два пъти повече от записаната в закона стойност. Но липсата на тези необходими и планирани финансови средства трябва да се компенсира по някакъв начин, защото няма как да спрат публичните плащания най-вече за доставките и услугите от частния бизнес. Ако към тях добавим и парите, които трябва да се намерят за Фонда за гарантиране на влоговете, който по закон трябва да възстанови спестяванията до 100 000 евро на клиентите на Корпоративна търговска банка, дупката в публичните финанси придобива гигантски за скромните възможности на България размери. И води директно до увеличаване на публичния дълг с нови държавни заеми, които са предвидени да достигнат над 2.3 млрд. евро.

Повечето развити държави в Европа и по света имат бюджетни дефицити и публичен дълг и често ревизират националните си бюджети. Проблемът в конкретния случай на България е, че голяма част от публичните разходи отиват в полза на нереформирани администрации като МВР, общественото здравеопазване, висшето образование, изключително проблемното и силно критикувано в страната и от Брюксел правосъдие. В тези сектори парите се харчат непрозрачно и неефективно. „Не отлагайте повече политически трудните реформи, доведете ги до край”, призова тези дни еврокомисарят по бюджета и човешките ресурси Кристалина Георгиева.

„Политиката на нашето правителство ще бъде различна”, увери новият министър на финансите Владислав Горанов и обеща, че това ще проличи още тези дни с представянето на публичния бюджет за следващата 2015 година.