Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

1960 година поставя началото на Биг бенда на БНР

БНР Новини
Снимка: Булфото

„Преди появяването на Биг бенда беше абсурдно да се мисли за оригинална българска музика, имам предвид забавна и танцова. Дори повечето от песните, които звучаха по ресторанти и пр., се изпълняваха на оригиналния език, без превод. Когато Биг бендът беше създаден, редакция „Забавна и танцова музика” в БНР започва целенасочена работа по създаване на репертоара му.”

Така започва разказа си за Биг бенда на БНР Вили Казасян, негов диригент от 1963 г. до 1996. Най-престижният и най-дълголетният джаз оркестър у нас се ражда през 1960 г. Още с появяването си провокира творческото въображение на българските композитори, които започват да създават забавна и танцова музика за неговия репертоар. През първите години на пулта последователно застават Жул Леви, Димитър Ганев, Георги Ганев, Емил Георгиев и Милчо Левиев. Ето и един наистина уникален запис, направен през 1960 година – „Мечти“. Това е първата инструментална пиеса в творчеството на Морис Аладжем, създадена през същата година за Естрадния оркестър на БНР, както се нарича тогава. Диригент – Емил Георгиев.

Истинска епоха в историята на Биг бенда на БНР е периодът, в който диригент е Вили Казасян. Преди да поеме ръководството, той е пианист в същия оркестър, свидетел е на всички процеси, които съпровождат първите му стъпки. Записът на неговия глас, който ви предлагаме, е съхранен в „Златния фонд”. Направен е през 1998 г., но ни отвежда към началото. Известен композитор и аранжор, автор на поп и джаз пиеси, детска и филмова музика, маестрото прави много точен анализ на развитието на българската забавна музика и в частност музиката за Биг бенда на БНР през първите години на съществуването му:
„Така се родиха и първите български инструментални творби в жанра. Все пак у нас тогава имаше традиции в композирането на т.нар. сериозна музика. Много автори направиха опит да пишат за биг бенд – някои успешно, други не толкова. По-трудно беше с песните, но нещата бързо се промениха. Вероятно поради факта, че идват от класическата музика, много композитори създаваха сложни пиеси. Често се получаваха недоразумения при изпълнението им, не винаги достигаха до широката публика. Може би някои си мислеха, че е под достойнството им да пишат по-простичко. По мое мнение, именно по-простите неща понякога се получават по-трудно. Имаше и някакъв повей да се пише във фолклорен стил, което рядко даваше добри резултати.”

Независимо от „грешките на растежа”, началото е поставено, процесите са задвижени. Оркестърът се превръща в истинска национална институция.

След Вили Казасян диригент на бенда става Янко Миладинов, а през последните няколко години – Антони Дончев. През своята 54-годишна история оркестърът е направил хиляди записи за фонотеката на БНР. Участвал е във всички поп и джаз форуми у нас, не са малко и концертните и фестивални изяви в чужбина. Десетилетия беше и основният оркестър, който съпровождаше български и чуждестранни изпълнители на легендарния естраден конкурс „Златният Орфей”. С Биг бенда на БНР са направили първите си професионални стъпки певци от няколко поколения – Лили Иванова, Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Васил Найденов и още много други. Още дълго може да говорим за певци и инструменталисти, композитори и аранжори, свързали съдбите си с оркестъра, защото и до днес той продължава да привлича музиканти от различни генерации. Завършваме с още един запис, направен след създаването на Биг бенда на БНР. Песента се нарича „Ще тъгувам, ако бъда сам“. Музика – Петър Ступел, текст – Росен Василев, диригент – Емил Георгиев. Гласът, който ще чуете, е на един от най-известните певци по онова време – Георги Кордов.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

2007 година – България в ЕС: между еврооптимизма и евроскептицизма

„Европейският съюз? Моят съвет е: затворете го веднага“. Стряскащи думи, особено когато са изречени от Маргарет Тачър и записани в книгата й „Изкуството на държавника”. През 80-те години на XX век „желязната лейди” извади Великобритания от икономическата..

публикувано на 27.10.15 в 11:37

2006 г. – Стефан Груев – Другата България

Другата България – това са хилядите българи, прокудени в чужбина след просъветския преврат на 9 септември 1944 г. Разпръснати по целия свят, те живеят с образа на родината, с нейното оспорвано минало, трагично настояще и неизвестно бъдеще. Принудени да..

публикувано на 20.10.15 в 11:03

2004 г. – Магьосникът от Калиманица

Аз имах все слаби бележки, все тройки имах по български и литература. Изкарвах тройка, защото никога не можах да направя увод, изложение и заключение в едно съчинение. Аз започвам, както си ща и завършвам, както си ща. Това казва навремето писателят..

публикувано на 06.10.15 в 11:08