Един забравен от десетилетия художник – Яким Банчев, е на път да бъде преоткрит. Дължим реабилитацията му на Софийската градска художествена галерия. И по-точно – на нейната изследователска поредица „Реставрация на паметта”, която си поставя за цел да разкрива неизвестни или малко познати имена и факти от изобразителното ни изкуство. Експозицията, посветена на Яким Банчев, може да се види във филиала на СГХГ – галерия „Васка Емануилова”. Той е роден през 1884 г., завършва елитната Априловска гимназия в Габрово. Там попада на вдъхновени учители по рисуване, сред които е Георги Митов – брат на големия български художник проф. Антон Митов. Запленен от изкуството, Яким Банчев учи в три художествени академии: в София, Дрезден и Торино. В Торино завършва архитектура и изобразително изкуство. Десет години посвещава на американската си мечта в желанието си да се утвърди като художник отвъд океана. В творчеството му се открояват две големи теми: човекът и войната.
„Той участва в Балканската война (1912-13 г.), после в Първата световна, и запечатва ужаса на войната. Но не онзи ужас, който виждаме в големите батални платна на редица други художници, а страдащия човек, с цялата му болка” – разказва в интервю за Радио България изкуствоведът Пламен Петров. „И това поляризиране на творчеството му от голите женски и мъжки тела до този много човешки сподавен стон от размирните години между 1912 и 1918, прави творчеството на Яким Банчев по мое мнение изключително любопитно. Заради това ми се струва, че името му трябва да се помни. То, разбира се, е отдавна забравено, защото, когато той се връща от Америка в 1933 година, вече е изолиран от художествените процеси в страната. Той е твърде различен от онова, която се разиграва на културната сцена в България. И поради тази причина, а може би и поради липсата на всякаква амбиция да се доказва някому някъде, остава встрани от художествения живот тук.”
Съединените щати от края на 20-те и началото на 30-те години с икономическите и социалните си проблеми не са най-гостоприемното място за изкуство. Завърнал се в родината, Яким Банчев обаче изживява културен шок: артистичният живот е все още твърде неорганизиран, няма частни галерии, всичко се показва на общи изложби, художниците са малко. Артистът решава да смени попрището си. Още повече, че брат му е сред големите фармацевтични търговци в страната. Именно в неговото фармацевтично бюро Банчев изкарва прехраната на семейството си. Доколко е познато и изучено художественото му наследство?
„В държавните колекции наследството на Яким Банчев е изключително ограничено” – отбелязва Пламен Петров. „Значителна част от него е във фондовете на СГХГ, друга част е в Националния военноисторически музей. В частни колекционери има все още доста неща, които не са известни и не са показвани пред публика. Разбира се, при престоя си в Америка той е създал редица живописни платна, сред които преобладават портрети на негови познайници там, интелектуалци. За наше щастие, един от внуците му, който живее понастоящем в Париж, още през 80-те години е преминал по стъпките на дядо си и е документирал онова, което той е създал в Америка, заснел е голяма част от нещата. В апартамента, в който художникът е живял в София, също се съхраняват негови произведения. Ние няма как да покажем всичко. Нашата цел беше далеч по-скромна на този етап – да повдигнем една завеса и да покажем на сцената името на Яким Банчев.”
Ще добавим, че се подготвя и монография, в която ще има подробен разказ за живота и творчеството на художника, придружен от репродукции на негови творби. Те ще бъдат значително повече от показаните в изложбата произведения.
Снимки от изложбата: Венета Павлова
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков...