Предишният премиер на България Пламен Орешарски заяви, че 2014-а е била година на разочарования, надежди и несбъднати очаквания, която всички са искали да отмине. Действащият премиер Бойко Борисов определи 2014-та като ужасна и като година, която желае да забрави, но изрази очакване 2015-а да е по-добра. Дали наистина ще е така?

В политическата 2015-а България навлиза с 8 парламентарни формации – два пъти повече, отколкото имаше предишното Народно събрание, някои белязани от вътрешни противоречия, а други конфронтационно настроени.

Какъвто парламентът, такова и правителството. Изпълнителната власт упражняват две политически сили – партията ГЕРБ и коалицията Реформаторски блок, с парламентарна подкрепа от националистическия Патриотичен фронт и ляво ориентираната партия АБВ. В кабинета няма единомислие и понякога решенията се взимат с плаващо мнозинство, което освен несигурно е и вредно, защото лишава страната от истинска опозиция. Опозиционното Движение за права и свободи (ДПС), например, даде на ГЕРБ подкрепа за промени в осигурителната система, които отхвърляха всички сили, подкрепящи кабинета. Политици от ГЕРБ признават, че при по-сериозни сътресения в управлението и загуба на сегашното мнозинство, вместо предсрочни избори ГЕРБ може да избере подкрепа от ДПС. Самото движение не крие, че би я дало, но това няма да генерира политическа стабилност. Ако пък се стигне до нови предсрочни избори, 2015-а би станала третата година, в която България ще е управлявана от три правителства. Потвърди ли се това опасение, ще настъпи циклична политическа криза.

В новата година България навлиза и с една много деликатна икономическа ситуация. В края на 2014 г. се направи втора ревизия на държавния  бюджет с издигане на дефицита му до 3,7%, което ниво е неприемливо в ЕС. Дефицитът може да се финансира само с вземане на нов дълг.

Вицепремиерът който отговаря за икономическата политика и европейските средства, Томислав Дончев, прогнозира неотдавна, че от гледна точка на усвояване на еврофондовете 2015 г. ще е по-добра от 2014-а, но преди него други високопоставени източници от правителството предупреждаваха, че не е изключено тази година европейските субсидии да бъдат спрени. Случи ли се това, последиците ще са ужасни.

През 2014 г. България изглежда овладя, но на много скъпа цена, тежка криза с изпадналата в неликвидност Корпоративна търговска банка. Оказа се, че четвъртата по значимост банка в страната всъщност е била пирамида, функционирала пред безучастния поглед на правоприлагащи органи като прокуратура, финансово разузнаване, централна банка. Но кризата с КТБ е овладяна „изглежда“, защото в деня на банкера – 6 декември, самият управител на БНБ Иван Искров не изключи и през 2015 г. да има удари върху сектора, мотивирани от преплитащи се икономически, политически и медийни интереси. Банкер №1 е уверен, че трудностите и изпитанията пред банките в България не са приключили.

Всъщност, да се направи 2015 година по-добра от 2014-та няма да е много трудно, защото и малки постижения ще са достатъчни за това. По-трудно ще е от руслото на клептокрацията, в което е затънала, България да навлезе в истинската демокрация, но за това ще е нужно повече време и то едва ли ще настъпи през 2015-а.