Първият сняг, независимо от деня и месеца на своята поява, се счита за лековит. И до днес се случва хората да се търкалят в него. Или поне да измиват лицата си за здраве. Някога вярвали, че така ще се предпазят от главоболие и проблеми с кръста по време на тежкия полски труд през лятото. Добре е, когато снегът се появява и си отива навреме. В противен случай стопанският цикъл се обърква, нарушава се жизненият ритъм на всички живи създания. Следва глад, недоимък и неволи. Особено за бедните.
Последният сняг се нарича „щърков”, защото предвещава идването на пролетта и на прелетните птици. Щърковият сняг вали едър, „на пашкули”, Според народното вярване, тези „пашкули” показват, че щърковете са тръгнали на път към нашите страни. В народната терминология съществуват още няколко вида сняг. Когато вали без вятър, се нарича „тих сняг”. Ако е придружен с вятър – виелица, с вихрушка – фъртуна. Снегът, който се топи веднага, наричат „югов сняг”, защото е с „юговия вятър”.
Със снега са свързани и много народни мъдрости за преходните неща в този свят. За тях и до днес казваме, че са трайни колкото „ланшния (миналогодишния) сняг”.
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..