От юли 2014 г. световните цени на петрола от $ 110 на барел паднаха под 50 долара и това се отрази на цялостната ситуация в света и по-нататъшното му развитие.

У нас добив на петрол няма, но започнаха проучвания за находища на конвенционален газ и нефт в Южна България. Първи са общините Свиленград, Маджарово, Харманли и Любимец. Теренът е част от така наречения нефтогазен басейн, който попада на територията на три държави - България, Гърция и Турция. Само от турска страна в района са открити 24 газови и 3 нефтени находища.

След тази информация, дали пострадахме от спирането на „Южен поток“?

Само си представете в каква ситуация щяхме да изпаднем, ако наистина имахме залежи от това ценно земно масло. В интерес на истината - най-много пострада Русия от спада на цените на петрола…

Този спад не е "политическа конспирация", а резултат от различни обективни фактори. САЩ възстановиха икономиката си, доларът се засили и цената на петрола започна да пада. Намали се търсенето на енергия - главно при развитите страни. Съединените щати имат достатъчно запаси от нея и дори изнасят част от собствените си ресурси. В Европа и Япония също се наблюдава спад в търсенето. Япония дори поднови ядрената си промишленост и намали обема на вноса.  Ценовият срив в сектора, разбира се, има и отрицателно въздействие върху САЩ, но по редица икономически и политически причини на запад от България все още са щастливи от падането им, защото така оказват натиск върху режима на Путин и възстановяват собствената си икономика. В крайна сметка, Русия страда от ниските цени на петрола много повече, отколкото от някакви санкции.

Ниските цени на петрола доведоха до огромни загуби в Русия, но това едва ли ще я накара да намали обема на производството на нефт и газ. Не само защото енергийната продукция заема много важно място в живота на страната, но и поради факта, че тя е инвестирала много пари и усилия в тази индустрия. И ако не запази сегашното си статукво и не увеличи производството, Русия няма да може да си възвърне инвестициите. Това може да доведе до дълбока икономическа и политическа криза. Освен това, ако Русия продължава да увеличава производството на енергия, то това би означавало, че Владимир Путин няма да направи отстъпки на Запада и ще отстоява политическата си воля до последно.

Днес Китай е с реформирана икономика и нуждата му от петрол в дългосрочен план започва да отслабва. Страната извършва мащабни реформи и икономическа трансформация и спадът в цените на петрола й дава възможност тя да маневрира и да развива високоефективни чисти енергийни източници, които постепенно ще изместят онези, които замърсяват околната среда. Индия все още има слаба инфраструктура, така че в краткосрочен план е малко вероятно да промени своята зависимост от въглищата като основен източник на енергия.

Страните от ОПЕК и не мислят за намаляване на производствените обеми. В същото време, Саудитска Арабия, една от главните страни в бъдеще - производителка на петрол в Персийския залив, използва за собствено благо силния долар и слабото търсене и, за сметка на ниските цени, удря върху производството на шистов газ и петрол, главна опасност за нейната икономика.  Така цената на барел ще остане под 75 долара за шистовата индустрия и тя няма да бъде печеливша.

Спадът на цените на петрола имат и своята отрицателна страна. Повечето хора са загрижени, че продължителният спад може да доведе до нова, по-дълга политическа, икономическа и финансовата криза, тъй като цените бяха високи и стабилни за дълго време. През последните десет години енергийният сектор се превърна в любим за инвестиции. Особено популярен стана добивът на шистов газ и нефт.

Ако разпадането на Съветския съюз обаче имаше положително влияние върху света и неговото развитие, то идеята, че трябва да се унищожи Русия, в най-добрия смисъл може да се нарече небрежност.