На 5 февруари в галерия „Средец” на Министерството на културата бе открита изложбата „Обичаният Вазов”. Тя е посветена на 165-та годишнина от рождението на Патриарха на българската литература и ще продължи до 13 февруари. Ето какво разказва в интервю за Радио България Мирела Иванова, поетеса, литературовед и главен уредник на къщата-музей „Иван Вазов” в София:
„В огромното му разножанрово творчество всеки може да открие себе си. Струва ми се, че той неслучайно е националният ни писател, защото ни е видял, описал и предвидил дори до ден днешен такива, каквито сме – с „Хъшовете” и с „Чичовците” в нас, с високото и низкото. Но най-важното, което се опитва да ни научи, е да обичаме себе си каквито сме, както ни е обичал той. Вазов ни казва, че ако не успеем да се изкачим до седемте езера в Рила планина, да прочетем неговият брилянтен и днес пътепис „Великата Рилска пустиня”. Или, когато не ни стигат стойностни думи за любовта към България или за огорчението от нея, да се обърнем към стихотворението му „Отечество любезно”. Ако се озърнем, включително в реклами за един или друг продукт, можем да открием Вазови стихове. По трагични поводи мнозина прибягват към думите на поета. Когато загинаха български бойци в Кербала, Ирак, имаше траурна книга в Министерството на отбраната, и всеки трети беше написал стихове от „Новото гробище на Сливница”. Беше взел назаем от поета голямата скръб.”
Вазов е надарен с огромен талант, но на какво според Вас се дължи чувството му за мисия?
„Вероятно е много тежък кръстът да бъде национален певец на България. Но нека си припомним колко труден, изпълнен с перипетии, с безумни почти приключения, е Вазовият живот до 45-та му година, и нищо не го отказва от избраната мисия да бъде певецът на България. Тогава си даваме сметка, че той притежава един невероятен балканджийски характер и изключителна последователност да служи на словото. А чрез словото – и на България.”
Доколко превеждан е Вазов в чужбина?
„Колкото и банално да звучи, той е най-превежданият български автор и досега. Даже има един куриозен факт – романът „Под игото” е преведен и издаден на английски преди първото българско самостоятелно издание. Преводът е направен по публикацията на романа в Сборника за народни умотворения и книжнина, който излиза в Министерството на просвещението. Наскоро англицистът проф. Александър Шурбанов и известният българист проф. Майкъл Холман от Англия проявиха интерес и подготвят съвременна интерпретация за първите преводи на „Под игото”, както и на каква основа са направени. Защото, освен английския превод на романа, който изпреварва първото българско издание, и шведското издание донякъде го изпреварва. Датският превод излиза почти едновременно с първото издание. Десет години след издаването на книгата, тя е преведена на почти всички големи европейски езици, както и във всички съседни страни. Сравнявана е с Омировата епопея като национален епос.А днес вече има и нови преводи на романа, защото езикът е жив организъм, той се развива, обогатява. И в Америка, и във Франция, тези нови преводи се опират на един по-съвременен език.”
В изложбата в галерия „Средец” са включени над 30 произведения от прочути художници като Мърквичка, Антон Митов, Петър Морозов, Жеко Спиридонов, Райко Алексиев, Георги Евстатиев, скулптора Андрей Николов, подарени на Вазов. Има и великолепни поздравителни адреси, сребърна лира с венец, върху чиито листенца са изписани имената на Вазови творби. Защо Вазов е толкова обичан?
„Тук ние показваме подаръците, които големи майстори са му правили. Но ако човек прочете писмата, които той е получавал от цялата страна, от фронтовете на Междусъюзническата и Първата световна война, от войници, от родители на загинали млади хора, тогава наистина ще разбере до каква степен Вазов е изпълвал със смисъл и слово тази обич. Признателност иупование в това, че ето, има един българин, който може да защити нашето достойнство, да утеши душите ни. Ние нямаме друго тъй цялостно и величествено присъствие на българската обществена сцена като неговото” – обобщава Мирела Иванова.
Снимки от изложбата: Венета Павлова
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков...