„Чудна малка девойка из ливади летяла” – легенди за пчелата

На 10 февруари църквата почита паметта на Свети мъченик Харалампий. От незапомнени времена той се счита за покровител на пчеларите, които на същия ден отбелязват своя професионален празник, а в църквата се носи мед за освещаване. Според народните представи светецът е господар на чумата – страховитата старица, която се умилостивява с мед. В българския фолклорен календар има и други дати, отредени за почит към пчелата и благословените продукти, с които тя дарява хората. През юли е денят на Свети Прокопий, когото народът ни нарича пчелар. Тогава също се извършват ритуали за добър добив на мед, за здраве и плодородие.

„От мед ли ти е устата”, изп. Румен Родопски

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Чудна малка девойка из ливади летяла, чудни песни пеяла, като се дома върнала, блага гозба сготвила” – това е една от най-разпространените гатанки за пчелата. На нея са посветени лазарски и коледни песни, в които се отправя пожелание към младите момичета да са трудолюбиви като пчелите, а когато му дойде времето – да се роят като тях. Разказват се и легенди, които обясняват как „благословената от Бога буболечка” получила безценен дар – всичко, що излиза от нея, да е благо и лековито.

Много, много отдавна, пчелата направила голяма услуга на Господ, но самата тя пострадала. За да й се отплати, той я благословил. Ето какво се случило, според легендата: Господ решил да се ожени за слънцето и поканил всички живи създания. Само дявола не поканил. Ядосал се повелителят на злото, яхнал заек и отишъл до къщата на Господ. Засмял се и започнал да говори нещо. За да узнае какво бърбори дяволът, Бог изпратил пчелата, която „леко лети и бързо върви”. Кацнала тя на капата на дявола и подслушала какво говори: „Колко е глупав тоя да се ожени за слънцето. Сега едно слънце грее и през лятото изгаря всичко. Ами като се намножат слънцата, тогава какво ще стане?” Пчелата литнала да каже какво е чула, но дяволът я съгледал и я подгонил. Започнал да хвърля по нея стрели и я уцелил в кръста. Ранена, прекършена на две, тя едва се спасила, но стигнала при Господ. Разказала му всичко, той се размислил и отменил сватбата. Но пчелата била отчаяна – освен ранена, от страх тя се била „изпуснала”, срам я било да се появи пред останалите гости. Тогава Господ я утешил и рекъл: „Мълчи, не плачи! Ще живееш и така – прекършена на две. И пак ще бъдеш хубава и гиздава и всякога ще пееш. А за мръсотиите не се бой, отсега нататък нека бъдат благословени да миришат хубаво. Нека ми ги поднасят като най-приятен и мил подарък. Нека това, що е мръсно и за срам у другите животни, за теб да бъде чисто, сладко и свято.” Така пчелата станала за почит и похвала пред всички, а „нечистотиите” й станали на мед и восък. Тази история е записана в началото на ХХ век от известния български етнограф Димитър Маринов. Подобни приказки той е намерил в селата около София, Ботевград, Монтана, Свищов и др.

„Пчелице, медна, илядна”, изп. Женска фолклорна група от Софийско

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Според друга легенда благословията била дадена още преди създаването на света. Тогава Господ и дяволът се надпреварвали кой пръв ще сътвори земята, небето и животните, всеки обмислял своя план. Пчелата отново била таен пратеник на Бога и подслушала какво казал дяволът – Господ може да направи земята по-малка от небето и да я покрие с него, за да запази хора и животни. Краят на историята се повтаря – чудната буболечка била забелязана и ранена от символа на злото, а след това – наградена от Бога.

Вярва се, че душите на кръстените деца се превръщат в пчелици и отиват в рая, където кръжат около райското дърво. Поверието гласи, че от Велики четвъртък до Спасовден душите на мъртвите идват на земята като пчелици и мушици и жужат около цветовете на ягодите.

„От меда по-сладко няма, от любе по-мило няма” – този мотив често се среща в народните песни.

Медът е „участник” във всички важни ритуали. На сватба с мед мажат горния и долния праг на къщната врата, през която ще мине булката. Без мед не се кадят трапезите на Бъдни вечер, срещу Сурваки и Водици. С хляб, намазан с мед, умилостивяват някои от най-страшните болести /Баба Шарка, чумата и др./. Такъв хляб се раздава за здраве – за предпазване от болести, а също и след дълго боледуване. С мед и восък магия не може да се направи, но с тях се развалят уроки, премахват се влияния от „лоши очи” и „лоша среща”. Използват се в рецепти на народната медицина, за жертвени блюда. Сам по себе си восъкът е жертва пред Бога, защото от него се правят вощениците, които палим в храма.

Споделете

„Чудна малка девойка из ливади летяла” – легенди за пчелата

Още от категорията

Тайните на бялата халва и как един десерт съхранява стари нашенски обичаи

Пазарът като културен феномен вчера, днес и утре

Празник на занаятите на Самоводската чаршия във Велико Търново

Националният етнографски музей с... разкази по Коледа

Българско Национално Радио