Първи март е една от любимите дати в празничния календар на българите. Той бележи наближаването на пролетта и е повод близки и приятели да си разменят мартеници – традиционни амулети от усукани бели и червени конци. На този ден тъмните зимни дрехи на млади и стари се украсяват с ярките цветове на мартениците, които носят надежда за здраве и радост. Мартениците са също и знак на почит към Баба Марта – древен езически образ, който запазва своето очарование и до най-ново време. В традиционните представи тя се свързва с женското начало заради променливото си настроение, но и заради силата да вдъхне живот на природата, доскоро потънала в дълбок зимен сън.
Малцина съвременни хора си дават сметка, че освен желан подарък и красиво допълнение към облеклото, мартеницата е символ с древно значение и магическа сила. Първи март е един от моментите в календара, които се възприемат като граница между зимата и пролетта и символично се тълкуват като преход от смърт към живот, от безплодие към плодородие и раждане. Затова този период се смята за опасен, но същевременно и благодатен за наричане на здраве, благополучие, любов и брак. Затова и символиката на мартеницата е насочена в две посоки – предпазва от зли сили, лоши очи и беди и същевременно носи здраве, сила и плодовитост.
Нашите предци са я изработвали от вълна или памук, като класическата комбинация е между червено и бяло. Срещат се обаче и други варианти: синьо и бяло (обикновено за момче) или синьо и червено (характерно за някои райони като Софийско и Мелнишко). Мартениците могат да бъдат и едноцветни – чисто бели или чисто червени, а в Родопите са популярни пъстрите мартеници, украсени с разноцветни конци. Понякога на двата края на пресукания конец се закрепят направени от конци или вълна фигурки на мъж и жена, известни като Пижо и Пенда.
Днес мартениците се носят най-вече закичени на дрехата, вързани на китката или като колие на врата. В миналото обаче се поставяли на различни места по тялото: на пръстите и китките на ръцете; на врата, на пръстите на краката, на лактите под ръкавите на ризата или пък на кръста под пояса или в гащите – при мъже и ергени. Тези места не са избрани случайно, това са ставите, които свързват определени части на тялото и се мислят като слаби и застрашени, затова имат нужда от защитната сила на мартеницата.
Според традицията мартениците се изработват най-често от възрастни жени, но има и изключения, например на някои места момите правят мартеници за любимите си като специален любовен дар. Мартеници се връзвали не само на хората, но и на домашните животни – за да са здрави и да се плодят през годината.
Лазаровден се празнува от православните българи в събота преди Цветница. Основен обред е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. В него участват девойки над 16-годишн възраст, наречени лазарки. Те обикалят полето и къщите, играят и пеят..
Възрожденският град Трявна отбелязва Лазаровден, който по традиция се чества преди Връбница /Цветница/. Българският обичай, свързан с любовно-женитбения характер, ще бъде пресъздаден тази събота, на 12 април, с участието на тревненски девойки,..
30 март слага край на най-благословеното време в годината, както изповядващите исляма наричат месеца Рамазан. През настоящата година той започна на 1 март, като най-същественото задължение на мюсюлманите в този 30-дневен период е говеенето –..