На 13 февруари 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският митрополит Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив. Дни по-късно, на 17 март 1943 г., заместник-председателят на 25-то Народно събрание Димитър Пешев пише писмо против депортирането на българските евреи, подкрепено от 42 депутати. Така, с активната намеса и на обществеността, българските евреи са спасени.Днешните български историци, политици и общественици определят усилията за спасяването на евреите в България по време на Втората световна война като един от най-величавите моменти в българската история от 20-ти век. С решение на Министерския съвет в България от 13 февруари 2003 г. 10 март е обявен за Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството.

„Труден избор с голямо значение: Съдбата на българските евреи –1943“ – така е озаглавена документалната изложба, която бе открита на 9 март в Националния дворец на културата. Експозицията е организирана от Държавната агенция „Архиви“ и Фондация „Българска памет“, със съдействието на НДК. Изложбата съдържа 32 табла, които, позовавайки се на архивни документи, разказват историята на българското еврейство, надигането на антисемитизма в Европа и усилията на българската общественост за спасяването на българските граждани от еврейски произход.

Това е обобщен прочит на цялата история и всичко, което се е случвало в страната преди появата на антисемитския Закон за защита на нацията през 1941 г. и по време на неговото прилагане. В организирането на изложбата участват всички регионални дирекции на „Архивите“, уточнява кураторът Иванка Гезенко и допълва:

За експозицията, като естествена рамка на отделните документи, е използвано графичното оформление на една кетоба – това е еврейският брачен договор, издаван от равина, в който жената обявява собствения си чеиз, а женихът – своите задължения и как ще се грижи за нея. Кетобата обикновено е много красива, в България има запазени около 30-40 кетоби и ние сме подбрали възможно най-хубавата. В долната част на всяко табло пък е изобразена шестолъчната еврейска звезда, която е символ на юдаизма.

Художникът на изложбата е избрал именно този жизнерадостен символ – кетобата, за да разкаже как след Нюрнбергските антиеврейски закони в Германия започват да изчезват цветни елементи от нея, а в периода на прилагането на Закона за защита на нацията у нас до 1944-година  всеки евреин над 10-годишна възраст е бил задължен да носи на връхната си дреха жълта звезда.

Ваня Гезенко цитира Димитър Пешев, който заявява, че Честта на България, на нейния народ, е не само въпрос на чувство, тя е преди всичко елемент на нейната политика.Тя е политически капитал от най-голяма стойност и затова никому не е позволено да го разпилява без оправдание.