Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Отбелязваме спасението на българските евреи

Снимка: архив

На 13 февруари 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският митрополит Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив. Дни по-късно, на 17 март 1943 г., заместник-председателят на 25-то Народно събрание Димитър Пешев пише писмо против депортирането на българските евреи, подкрепено от 42 депутати. Така, с активната намеса и на обществеността, българските евреи са спасени.Днешните български историци, политици и общественици определят усилията за спасяването на евреите в България по време на Втората световна война като един от най-величавите моменти в българската история от 20-ти век. С решение на Министерския съвет в България от 13 февруари 2003 г. 10 март е обявен за Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството.

„Труден избор с голямо значение: Съдбата на българските евреи –1943“ – така е озаглавена документалната изложба, която бе открита на 9 март в Националния дворец на културата. Експозицията е организирана от Държавната агенция „Архиви“ и Фондация „Българска памет“, със съдействието на НДК. Изложбата съдържа 32 табла, които, позовавайки се на архивни документи, разказват историята на българското еврейство, надигането на антисемитизма в Европа и усилията на българската общественост за спасяването на българските граждани от еврейски произход.


Това е обобщен прочит на цялата история и всичко, което се е случвало в страната преди появата на антисемитския Закон за защита на нацията през 1941 г. и по време на неговото прилагане. В организирането на изложбата участват всички регионални дирекции на „Архивите“, уточнява кураторът Иванка Гезенко и допълва:

За експозицията, като естествена рамка на отделните документи, е използвано графичното оформление на една кетоба – това е еврейският брачен договор, издаван от равина, в който жената обявява собствения си чеиз, а женихът – своите задължения и как ще се грижи за нея. Кетобата обикновено е много красива, в България има запазени около 30-40 кетоби и ние сме подбрали възможно най-хубавата. В долната част на всяко табло пък е изобразена шестолъчната еврейска звезда, която е символ на юдаизма.

Художникът на изложбата е избрал именно този жизнерадостен символ – кетобата, за да разкаже как след Нюрнбергските антиеврейски закони в Германия започват да изчезват цветни елементи от нея, а в периода на прилагането на Закона за защита на нацията у нас до 1944-година  всеки евреин над 10-годишна възраст е бил задължен да носи на връхната си дреха жълта звезда.

Ваня Гезенко цитира Димитър Пешев, който заявява, че Честта на България, на нейния народ, е не само въпрос на чувство, тя е преди всичко елемент на нейната политика.Тя е политически капитал от най-голяма стойност и затова никому не е позволено да го разпилява без оправдание.

Експозицията „Труден избор с голямо значение: Съдбата на българските евреи – 1943“ е в два варианта – на български и английски. Като част от честванията на 70-годишнината от спасяването на българските евреи и в памет на жертвите на Холокоста, английският вариант бе представен през март 2013 г. в Европейския парламент в Брюксел от президентите на България и Израел – Росен Плевнелиев и Шимон Перес. В своята българска версия документалната изложба може да бъде видяна до 19 март в НДК в София.

Снимка: БТА



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Няколко протестиращи и полицейски кордон предхождаха третото изиграване на “Оръжията и човекът”

Малцина протестиращи и един-единствен плакат “Позор” пред Народния театър “Иван Вазов” белязаха третото представяне на спектакъла “Оръжията и човекът” с режисьор Джон Малкович по текст на Бърнард Шоу. Протест и контрапротест пред Народния театър..

публикувано на 10.11.24 в 09:07

В село Колена празнуват младото вино

Жителите и гостите на село Колена, община Стара Загора, се събират на Празник на младото вино. За първи път събитието е отбелязано през 2017 г., а няколко години по-късно местният учител и винопроизводител Мартин Славов дава името на празника...

публикувано на 10.11.24 в 07:00
Паметникът

Паметниците на тоталитарното минало стоят на мястото си, почти няма монументи за жертвите

На днешния ден преди 35 години пада авторитарният режим на комунистическия диктатор Тодор Живков. По този повод агенция БГНЕС, позовавайки се на своя проверка дали паметниците на тоталитарното ни минало все още красят централните пространства в градове..

публикувано на 10.11.24 в 06:00