Лидерът на Социалдемократическия съюз на Македония, Зоран Заев, разкри тези дни в интервю за агенция „Фокус”, че български дипломати в Скопие са били подслушвани, за което лично са им предоставени доказателства. Съгласно с дипломатическата практика, външното министерство в София отказа да коментира публично въпрос от подобен характер, но прецени за уместно да заяви, че вътрешно-политическата криза в Македония, породена от разкрития за нарушаване на човешките права и масови подслушвания на разговори, включително на дипломати от трети страни, буди много сериозна загриженост” и е необходимо „независимо, цялостно и прозрачно разследване на изнесените факти”. Случаят не благоприятства и без това проблематичните отношения между двете държави.
Факта, че отношенията са проблематични, Радио България коментира преди три месеца в контекста на очаквания за среща на външните министри на двете страни, която да даде тласък на диалога на високо равнище. Тогава скептичната си оценка аргументирахме с това, че в двустранните отношения има голям потенциал, но малък напредък.
Три месеца по-късно, вместо диалог на високо равнище наблюдавахме как пред българска медия лидерът на най-голямата опозиционна сила в Македония обвинява управляващите в своята родина за потъпкване на основните права и свободи, нарушаване на конституцията, контрол над съдебната система и медиите, манипулиране на избори, подслушване на дипломати. Българската страна възприе обвиненията на Зоран Заев много сериозно, щом като дипломатическото ведомство в София отбеляза, че реализирането на амбициите на Македония за интеграция в европейските и евроатлантическите структури е възможно само след като в нея приключи процесът за изграждане на правова държава. Подобна реакция на практика означава, че на този етап Македония не може да разчита на българска подкрепа за присъединяването си към ЕС и НАТО. Вероятно Македония не може да разчита на такава подкрепа и от страна на самия ЕС и НАТО, ако се съди по тревожните реакции на Европейската комисия и на Държавния департамент на САЩ, предизвикани от най-новите обстоятелства в политическата й криза.
Политическа криза в Македония има обаче не от вчера, и не само заради последните спорове и взаимни обвинения между управляващи и опозиция. В остра политическа криза Македония изпадна веднага след последните предсрочни парламентарни избори, чиято легитимност опозицията оспорва и до днес. Опозицията бойкотира парламента и така препятства решаването на жизнени въпроси, а противоречия личат и в самата управляваща коалиция, предимно около разпределянето на властови ресурси, но не само. Така например Али Ахмети, лидер на Демократичния съюз за интеграция, който отдавна партнира на МВРО-ДПМНЕ в управлението, често се обявява за компромис по въпроса за името на Македония, препятстващ приемането в ЕС и НАТО. ВМРО-ДПМНЕ обаче категорично се противопоставя на отстъпки. Малко след скандалното интервю на Зоран Заев пред българска медия, Али Ахмети заяви на среща с посланика на София в Скопие, че конструктивният диалог между България и Македония трябва да се формализира час по-скоро с подписване на договор за добросъседство. Подписването на такъв договор България не само иска от години, но и го определя като условие за подкрепа за каузата на Македония да започне предприсъединителни преговори с ЕС. И по отношение на този въпрос големият партньор на управляващата коалиция в Скопие, ВМРО-ДПМНЕ, има резерви.
Откакто бивша Югославия се разпадна, Македония все е изправена пред големи въпроси, които трудно решава. Първият голям въпрос беше този за признаване на независимостта й, а сега на дневен ред са въпросите за нейното име, идентичност и членство в ЕС и НАТО, чиито дипломати изглежда подслушва. Големите въпроси пред Македония са решими само в диалог между нейни предвидими и легитимни представители със съответните международни фактори, при наличие на стабилна вътрешнополитическа обстановка и взаимно доверие. Всяка надежда за успех в отсъствие на такива условия е илюзия.
От 1 януари 2025 г., 17 години след като България стана част от ЕС (1 януари 2007 г.), страната ни влиза в Шенген и по суша, ставайки пълноправен член на зоната за пътуване без граници. Пред медиите на 22 декември министърът на вътрешните работи..
По традиция софиянци и гостите на столицата ще могат да посрещнат заедно Новата 2025 година на открито, под звездите на София, на централния площад "Княз Александър I Батенберг". Столичани посрещат Новата година със светлинно шоу вместо фойерверки..
Във вторник времето в по-голямата част от страната ще е предимно слънчево, със слаб вятър от запад-югозапад. Преди обяд в котловините и равнините ще бъде мъгливо или с ниска слоеста облачност, но след обяд видимостта ще се подобрява. Минималните..
Президентът на Република България Румен Радев поздрави всички българи у нас и по света с настъпването на новата 2025 година и им пожела мир, здраве и..
Нова година, нови хоризонти! С вас сме, за да ви информираме, вдъхновяваме и подкрепяме по пътя към нови цели и успехи през 2025 година. Екипът на..
По традиция софиянци и гостите на столицата ще могат да посрещнат заедно Новата 2025 година на открито, под звездите на София, на централния площад "Княз..