Лидерът на Социалдемократическия съюз на Македония, Зоран Заев, разкри тези дни в интервю за агенция „Фокус”, че български дипломати в Скопие са били подслушвани, за което лично са им предоставени доказателства. Съгласно с дипломатическата практика, външното министерство в София отказа да коментира публично въпрос от подобен характер, но прецени за уместно да заяви, че вътрешно-политическата криза в Македония, породена от разкрития за нарушаване на човешките права и масови подслушвания на разговори, включително на дипломати от трети страни, буди много сериозна загриженост” и е необходимо „независимо, цялостно и прозрачно разследване на изнесените факти”. Случаят не благоприятства и без това проблематичните отношения между двете държави.

Факта, че отношенията са проблематични, Радио България коментира преди три месеца в контекста на очаквания за среща на външните министри на двете страни, която да даде тласък на диалога на високо равнище. Тогава скептичната си оценка аргументирахме с това, че в двустранните отношения има голям потенциал, но малък напредък.

Три месеца по-късно, вместо диалог на високо равнище наблюдавахме как пред българска медия лидерът на най-голямата опозиционна сила в Македония обвинява управляващите в своята родина за потъпкване на основните права и свободи, нарушаване на конституцията, контрол над съдебната система и медиите, манипулиране на избори, подслушване на дипломати. Българската страна възприе обвиненията на Зоран Заев много сериозно, щом като дипломатическото ведомство в София отбеляза, че реализирането на амбициите на Македония за интеграция в европейските и евроатлантическите структури е възможно само след като в нея приключи процесът за изграждане на правова държава. Подобна реакция на практика означава, че на този етап Македония не може да разчита на българска подкрепа за присъединяването си към ЕС и НАТО. Вероятно Македония не може да разчита на такава подкрепа и от страна на самия ЕС и НАТО, ако се съди по тревожните реакции на Европейската комисия и на Държавния департамент на САЩ, предизвикани от най-новите обстоятелства в политическата й криза.

Политическа криза в Македония има обаче не от вчера, и не само заради последните спорове и взаимни обвинения между управляващи и опозиция. В остра политическа криза Македония изпадна веднага след последните предсрочни парламентарни избори, чиято легитимност опозицията оспорва и до днес. Опозицията бойкотира парламента и така препятства решаването на жизнени въпроси, а противоречия личат и в самата управляваща коалиция, предимно около разпределянето на властови ресурси, но не само. Така например Али Ахмети, лидер на Демократичния съюз за интеграция, който отдавна партнира на МВРО-ДПМНЕ в управлението, често се обявява за компромис по въпроса за името на Македония, препятстващ приемането в ЕС и НАТО. ВМРО-ДПМНЕ обаче категорично се противопоставя на отстъпки. Малко след скандалното интервю на Зоран Заев пред българска медия, Али Ахмети заяви на среща с посланика на София в Скопие, че конструктивният диалог между България и Македония трябва да се формализира час по-скоро с подписване на договор за добросъседство. Подписването на такъв договор България не само иска от години, но и го определя като условие за подкрепа за каузата на Македония да започне предприсъединителни преговори с ЕС. И по отношение на този въпрос големият партньор на управляващата коалиция в Скопие, ВМРО-ДПМНЕ, има резерви.

Откакто бивша Югославия се разпадна, Македония все е изправена пред големи въпроси, които трудно решава. Първият голям въпрос беше този за признаване на независимостта й, а сега на дневен ред са въпросите за нейното име, идентичност и членство в ЕС и НАТО, чиито дипломати изглежда подслушва. Големите въпроси пред Македония са решими само в диалог между нейни предвидими и легитимни представители със съответните международни фактори, при наличие на стабилна вътрешнополитическа обстановка и взаимно доверие. Всяка надежда за успех в отсъствие на такива условия е илюзия.