Лидерът на Социалдемократическия съюз на Македония, Зоран Заев, разкри тези дни в интервю за агенция „Фокус”, че български дипломати в Скопие са били подслушвани, за което лично са им предоставени доказателства. Съгласно с дипломатическата практика, външното министерство в София отказа да коментира публично въпрос от подобен характер, но прецени за уместно да заяви, че вътрешно-политическата криза в Македония, породена от разкрития за нарушаване на човешките права и масови подслушвания на разговори, включително на дипломати от трети страни, буди много сериозна загриженост” и е необходимо „независимо, цялостно и прозрачно разследване на изнесените факти”. Случаят не благоприятства и без това проблематичните отношения между двете държави.
Факта, че отношенията са проблематични, Радио България коментира преди три месеца в контекста на очаквания за среща на външните министри на двете страни, която да даде тласък на диалога на високо равнище. Тогава скептичната си оценка аргументирахме с това, че в двустранните отношения има голям потенциал, но малък напредък.
Три месеца по-късно, вместо диалог на високо равнище наблюдавахме как пред българска медия лидерът на най-голямата опозиционна сила в Македония обвинява управляващите в своята родина за потъпкване на основните права и свободи, нарушаване на конституцията, контрол над съдебната система и медиите, манипулиране на избори, подслушване на дипломати. Българската страна възприе обвиненията на Зоран Заев много сериозно, щом като дипломатическото ведомство в София отбеляза, че реализирането на амбициите на Македония за интеграция в европейските и евроатлантическите структури е възможно само след като в нея приключи процесът за изграждане на правова държава. Подобна реакция на практика означава, че на този етап Македония не може да разчита на българска подкрепа за присъединяването си към ЕС и НАТО. Вероятно Македония не може да разчита на такава подкрепа и от страна на самия ЕС и НАТО, ако се съди по тревожните реакции на Европейската комисия и на Държавния департамент на САЩ, предизвикани от най-новите обстоятелства в политическата й криза.
Политическа криза в Македония има обаче не от вчера, и не само заради последните спорове и взаимни обвинения между управляващи и опозиция. В остра политическа криза Македония изпадна веднага след последните предсрочни парламентарни избори, чиято легитимност опозицията оспорва и до днес. Опозицията бойкотира парламента и така препятства решаването на жизнени въпроси, а противоречия личат и в самата управляваща коалиция, предимно около разпределянето на властови ресурси, но не само. Така например Али Ахмети, лидер на Демократичния съюз за интеграция, който отдавна партнира на МВРО-ДПМНЕ в управлението, често се обявява за компромис по въпроса за името на Македония, препятстващ приемането в ЕС и НАТО. ВМРО-ДПМНЕ обаче категорично се противопоставя на отстъпки. Малко след скандалното интервю на Зоран Заев пред българска медия, Али Ахмети заяви на среща с посланика на София в Скопие, че конструктивният диалог между България и Македония трябва да се формализира час по-скоро с подписване на договор за добросъседство. Подписването на такъв договор България не само иска от години, но и го определя като условие за подкрепа за каузата на Македония да започне предприсъединителни преговори с ЕС. И по отношение на този въпрос големият партньор на управляващата коалиция в Скопие, ВМРО-ДПМНЕ, има резерви.
Откакто бивша Югославия се разпадна, Македония все е изправена пред големи въпроси, които трудно решава. Първият голям въпрос беше този за признаване на независимостта й, а сега на дневен ред са въпросите за нейното име, идентичност и членство в ЕС и НАТО, чиито дипломати изглежда подслушва. Големите въпроси пред Македония са решими само в диалог между нейни предвидими и легитимни представители със съответните международни фактори, при наличие на стабилна вътрешнополитическа обстановка и взаимно доверие. Всяка надежда за успех в отсъствие на такива условия е илюзия.
Хиляда и седем мъртви птици и 31 пострадали е равносметката от фойерверките в новогодишната нощ в Копривщица, съобщи за БНР Христина Клисурова от Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани". Половината от живите планински чинки имат трайни..
Двете най-търсени от българите валути през 2024 г. остават американският долар и еврото, както и през 2023 година. Изключително популярни са и парите на съседните ни балкански страни - турската лира, румънската лея и сръбският динар. След тях се нареждат..
В петък от северозапад облачността ще се увеличава и привечер в Северозападна България ще завали дъжд, който бързо ще премине в сняг. Ще духа до умерен югозападен вятър, който по-късно след обяд в Дунавската равнина ще се ориентира от северозапад и с..
Русе вече може да се похвали с най-дългия дървен пешеходен мост в България. Съоръжението беше открито в края на 2024-та в Лесопарк "Липник". Мостът с..
Арменците празнуват Бъдни вечер на 5 януари. По този повод в Арменската църква в София ще се отслужи предпразнична служба за Бъдни вечер. Ще се извърши..
Розовото фламинго се смяташе за екзотичен вид за България, но от няколко години цели колонии избират езерата около Бургас за свое пребиваване. В..