Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Зелен се орех развива…”

БНР Новини
Снимка: архив
Заедно с други дървесни видове като дъб, явор, бор, орехът е един от символите на Световното дърво. Според народните представи, през зимата слънцето се намира в корените му и затова е студено. Орехът се схваща и като своеобразен път, който свързва земното с отвъдното. На големия църковен празник Петдесетница или Свети дух, жените берат орехови листа и ги полагат върху гробовете. Вярват, че душите обикалят света на живите до 40-ия ден след Великден, а на Свети дух отново се прибират в отвъдното. Зелените листа на ореха, според поверието, осигуряват покой на мъртвите „оттатък”. На този ден клонки от дървото внасят и в църквата, за да коленичат върху тях по време на службата. Това се прави с вярата, че ще успеят да чуят и видят своите починали близки.

Орехът е сред пролетните символи на възраждащата се природа. „Зелен се орех развива”, „орех се вивом развива” и други подобни словосъчетания срещаме в началото на стотици народни песни.

От текстовете им научаваме, че под короната на дървото се събират хайдути преди да „хванат гората”. Или златари и куюмджии, които приготвят сватбени дарове. Независимо, че дебелата сянка на ореха е възпята по този начин, според най-разпространеното вярване, под нея не бива да се отпочива или да се спи. Особено нощем, когато там се спират „лоши дихания“, юди и самодиви. Ако човек остане под ореха, „налита на лоша болест”. Може би това поверие е свързано с факта, че под ореховите дървета наистина трудно вирее каквото и да било. Причината – в листата се образува особено вещество, токсично за другите видове, което попада в почвата чрез дъждовете.

И до днес е запазено вярването, че ореховото дърво има връзка с продължителността на живота – който посади дървото, умира, след като стволът стане дебел колкото е врата му. За да избегнат това, мъжете постилали пояса си в кръг, а в средата изкопавали дупка за фиданката. Вместо пояс на някои места слагали обръч.

Орехът има двояко тълкувание във фолклора. Освен, че е свързан с опасности, той се счита и за символ на здраве. На Бъдни вечер трапезата не се кади без орехи. По-късно по тях гадаят за предстоящата година. Орехите са сред задължителните дарове, които домакините дават на коледари и сурвакари.

Листото на ореха има магическа сила – то може да отделя кравата от бика, жената от мъжа, момата от змея. Шумата прогонва змейове и самовили, затова през Русалската неделя всяка мома и булка трябвало да носи в пазвата си орехови листа и пелин.

Дървото има голямо приложение в народния бит и медицина. Дървесината му е устойчива, красива след полиране. От нея се изработват мебели, различни предмети за дома, народни музикални инструменти (или части от тях), иконостаси. И до днес много домакини използват орехови листа за предпазване на дрехите от молци. А във водата, в която къпят новородено дете, слагат листа от орех – „бабешки” лек срещу деформиране на костите в ранна възраст. В народната медицина плодовете на ореха се използват в състава на различни подсилващи смеси – с мед, с чесън и пр. За лечение на гърло се препоръчва спиртна настойка от зелени орехчета. От тях се приготвя и прекрасно сладко, което все още е много популярно у нас.

Снимки: архив и БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: Международен фестивал „Средновековен Търновград“

За три дни през юни Велико Търново заживява във времето между XII и XIV век

За десети пореден път фестивалът "Ежедневието на Средновековен Търновград" ще събере от 6 до 8 юни участници от различни краища на Европа, за да възстанови историческите събития и бита на града такива, каквито са били между XII и XIV век, когато е..

публикувано на 03.06.25 в 08:35

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25

На гергьовски курбан в параклиса "Св. Георги" в Пирдоп

Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...

публикувано на 06.05.25 в 07:30