Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Зелен се орех развива…”

БНР Новини
Снимка: архив
Заедно с други дървесни видове като дъб, явор, бор, орехът е един от символите на Световното дърво. Според народните представи, през зимата слънцето се намира в корените му и затова е студено. Орехът се схваща и като своеобразен път, който свързва земното с отвъдното. На големия църковен празник Петдесетница или Свети дух, жените берат орехови листа и ги полагат върху гробовете. Вярват, че душите обикалят света на живите до 40-ия ден след Великден, а на Свети дух отново се прибират в отвъдното. Зелените листа на ореха, според поверието, осигуряват покой на мъртвите „оттатък”. На този ден клонки от дървото внасят и в църквата, за да коленичат върху тях по време на службата. Това се прави с вярата, че ще успеят да чуят и видят своите починали близки.

Орехът е сред пролетните символи на възраждащата се природа. „Зелен се орех развива”, „орех се вивом развива” и други подобни словосъчетания срещаме в началото на стотици народни песни.

От текстовете им научаваме, че под короната на дървото се събират хайдути преди да „хванат гората”. Или златари и куюмджии, които приготвят сватбени дарове. Независимо, че дебелата сянка на ореха е възпята по този начин, според най-разпространеното вярване, под нея не бива да се отпочива или да се спи. Особено нощем, когато там се спират „лоши дихания“, юди и самодиви. Ако човек остане под ореха, „налита на лоша болест”. Може би това поверие е свързано с факта, че под ореховите дървета наистина трудно вирее каквото и да било. Причината – в листата се образува особено вещество, токсично за другите видове, което попада в почвата чрез дъждовете.

И до днес е запазено вярването, че ореховото дърво има връзка с продължителността на живота – който посади дървото, умира, след като стволът стане дебел колкото е врата му. За да избегнат това, мъжете постилали пояса си в кръг, а в средата изкопавали дупка за фиданката. Вместо пояс на някои места слагали обръч.

Орехът има двояко тълкувание във фолклора. Освен, че е свързан с опасности, той се счита и за символ на здраве. На Бъдни вечер трапезата не се кади без орехи. По-късно по тях гадаят за предстоящата година. Орехите са сред задължителните дарове, които домакините дават на коледари и сурвакари.

Листото на ореха има магическа сила – то може да отделя кравата от бика, жената от мъжа, момата от змея. Шумата прогонва змейове и самовили, затова през Русалската неделя всяка мома и булка трябвало да носи в пазвата си орехови листа и пелин.

Дървото има голямо приложение в народния бит и медицина. Дървесината му е устойчива, красива след полиране. От нея се изработват мебели, различни предмети за дома, народни музикални инструменти (или части от тях), иконостаси. И до днес много домакини използват орехови листа за предпазване на дрехите от молци. А във водата, в която къпят новородено дете, слагат листа от орех – „бабешки” лек срещу деформиране на костите в ранна възраст. В народната медицина плодовете на ореха се използват в състава на различни подсилващи смеси – с мед, с чесън и пр. За лечение на гърло се препоръчва спиртна настойка от зелени орехчета. От тях се приготвя и прекрасно сладко, което все още е много популярно у нас.

Снимки: архив и БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

На Еньовден билките и водата добиват магична сила

Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..

публикувано на 24.06.24 в 04:30
Снимка: Регионален етнографски музей – Пловдив

Пловдив кани любителите на позабравени занаяти в Етнографския си музей

Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..

публикувано на 23.06.24 в 10:10

Българската народна песен не може да се преведе, но е магнетична за света

Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..

публикувано на 18.06.24 в 10:10