Навършиха се 95 години от рождението на Валери Петров – един от големите майстори на българското слово. Изпод перото му са излезли множество стихосбирки, пиеси за деца и възрастни, сценарии за филми и пътеписи.Той си отиде от този свят през лятото на 2014-а, оставяйки след себе си богато литературно наследство. По повод годишнината в издателство „Захарий Стоянов” излезе неговата книга „Стихотворения 2007-2013”. Премиерата й бе в Националния дворец на културата. В изящното томче поетът изрича тежки истини за времето, в което живеем, иронизира себе си и нас от позицията на мъдростта. И ни увлича в онази безкрайна гонитба на думите, която някои критици наричат валериевска. Лесно ли се нареждат те в нея? Това е една цяла фамилия от подходи към живота, които се свеждат, общо взето, към една преструвка, сякаш не вземаме нещата на сериозно, защото иначе става тежко, нали – каза поетът преди време в интервю за Радио България. – Но иначе писането е съпътствано с трудности, с тази разлика, че това е щастлив труд. Може би в сравнение с други автори по-дълго стоя над хартията. И когато човек успее, радостта го изпълва.

Валери Петров е един от стълбовете, патриарсите на съвременната българска поезия, кинодраматург, автор на блестящи пиеси, на приказки за деца – отбеляза Иван Гранитски, шеф на издателство „Захарий Стоянов” на премиерата. – Преводите му са ненадминати. Александър Шурбанов, който е сред най-големите съвременни български преводачи от английски и дълги години е работил по Шекспир, е изразявал пред мен и Валери своето преклонение пред преводите му. Не зная дали в света има подвиг като неговия. Може би само още Самуил Маршак има пълен превод на всичко от Шекспир. Освен това, Валери Петров след 85-ата си година се съгласи да преведе и „Фауст” – великолепно, както винаги. Има и стотици други преводи. 

Ето какво каза на премиерата неговият приятел Анжел Вагенщайн, сценарист и писател:

„Най-важното, което той ни завеща, е дълбинната му доброта, нежността му към човека, неговата вяра, понякога наивна – Много е добре понякога човек да  вярва, че в края на краищата нещата ще се оправят, колкото и да са тъжни в момента. С него сме имали много колебания, с изключение на едно: не сме се колебали никога с него през дългите години по време на фашизма и след него, и при онова, което се наричаше социализъм, че съдбите и мечтите ни са в лява посока. За мен Валери е най-паметната среща в живота ми.”

А режисьорът Иван Павлов, снимал филми по сценарии на Валери Петров, казва:

Валери Петров е символ на културата, на изкуството на ХХ век. Аз не знам дали той го е осъзнавал, но съм убеден, че с онова, което е творил, той ще остане и в новия ХХI век.

Ето и думите на актьора Вели Чаушев, който направи рецитал по творби на Валери Петров:

Във всеки ред, във всяка дума, във всичко, излязло изпод неговото перо, има любов към човека, има мъдрост.Най-голямото достойнство в неговата поезия е човечността.