Засиленият миграционен поток през Средиземно море към Европа и зачестилите във връзка с него трагични инциденти, тласкат ЕС към извънредни решения. Ужасно корабокрушение, отнело живота на стотици незаконни мигранти през уикенда, предизвика за 24 часа извънредно заседание на Съвета „Външни работи” в Люксембург, с участие на 41 министри, не само на външните, но и вътрешните работи. ЕК представи на форума план за справяне с миграционния натиск по море, който бе подкрепен от българската делегация по принцип, с уговорка да не се забравя и напливът на имигранти по суша.

В Люксембург вътрешният министър Румяна Бъчварова настоя, че едновременно с проблемите по морските граници, ЕС трябва да продължи с усилията си срещу силния миграционен натиск по сухопътните, включително и по границите на България, които са външна граница на съюза. От своя страна, външният министър Даниел Митов настоя за максимално бързо влизане в действие на споразумението за реадмисия с Турция, за приемане на протокол за съвместно наблюдение на границите между България и Турция и България, Турция и Гърция, както и за отделяне на повече европейски средства за справяне с миграционния натиск. След заседанието на Съвета „Външни работи” премиерът Бойко Борисов заостри тона и в типичен за него стил открито заяви, че не е доволен от взаимодействието със съседните държави в посрещането на проблемите по сигурността на границите. Борисов смята, че ЕС не бива да се концентрира само върху морските граници, защото „ако те бъдат  укрепени с повече пари, целият миграционен натиск ще дойде откъм сухопътните”. Подразбира се, че българската страна е за балансиран подход към проблема.

Позициите, които София зае в Люксембург, не са новост или изненада, а по-скоро напомняне, че българските претенции за повече подкрепа и солидарност в справянето с миграционния натиск са в една или друга степен незачетени. Преди около месец, на редовно заседание на Съвета „Външни работи" в Брюксел, външният министър Даниел Митов пак открои необходимостта от финансова помощ за България, не само заради засиления миграционен натиск по суша, но и заради бежанците, които страната вече е приела. Между редовното и извънредното заседание на Съвета „Външни работи” бяха оповестени официални данни, според които за най-бедната страна в ЕС, България, предвидената европейска подкрепа за издръжка на приети вече имигранти е шокиращо малка. Една Естония, значително по-малко засегната от проблема, получава например 53 пъти повече средства от България. Исканията на България за повече солидарност и подкрепа не са някакво изключение, а се поставят от всички най-засегнати държави по южната и югоизточна външна граница на ЕС.

Притесненията от миграционния натиск по море са напълно основателни. През 2014 г. са опитали да пресекат Средиземно море близо 220 хиляди бежанци и нелегални имигранти, като при това са загинали най-малко 3500. По данни на граничната агенция на ЕС ФРОНТЕКС, броят им за първите два месеца на 2015 г. вече е с една трета по-голям отколкото през същия период на миналата година. Но основателни са също така и притесненията на София. Българската Агенция за бежанците отчита, че спрямо същия период на 2014 г., броят на нелегалните имигранти, напиращи към националната територия по суша, за първото тримесечие на 2015-та е нараснал с 60%, без още пролетният миграционен натиск. Европа е изправена пред безпрецедентен проблем с миграционен наплив към границите й, очевидно този проблем може да бъде решен само с общи балансирани усилия и средства. Именно за търсене на такъв подход бе свикан и извънредният Европейски съвет за миграцията.