В покрайнините на София, досами полите на Витоша, там, където градската глъч постепенно стихва и прелива в звънкия и завладяващ  ритъм на природата, иззад вековни дървета наднича изчистеният силует на храм – „Свети пророк Илия”. Историята на това място сякаш е извадена от книга с приказки за лека нощ, която ни нашепва, че толерантността отдавна е виреела по нашите земи и че тя е разковничето към добруването.

Минаваме през добре поддържания двор на храма, ескортирани от два гальовни рижави котарака. В църквата гостоприемно ни посреща Негово Преосвещенство Маркианополският епископ Константин. От него научаваме, че основният камък на храма бил поставен точно 10 години след Освобождението на България.

„Преди това Княжево се наричало село Бали Ефенди – на името на човек, живял тук, в този двор. По негово време тук имало малка джамийка, а около нея – вакъфски имот,  завещан на мюсюлманския храм. Самият Бали Ефенди бил мюсюлмански монах, дервиш от XVI век, който лекувал с билки обикновения народ. При него идвали с надежда за изцеление от цяло Софийско. Той притежавал арабски книги с рецепти и така лекувал. Затова Бали Ефенди се ползвал с много голяма известност. И още нещо, което е много важно. Той пожелал след смъртта му неговото имущество да бъде разделено поравно между турци и българи. А приживе правел услуги, било с имот, било с пари, и на турци, и на българи. Затова го нарекли Бали Баба, или в превод от турски „Меденият татко”. Той пожелал след смъртта си да бъде погребан тук, в двора, близо до джамийката”, – разказва епископ Константин.

Именно върху руините на тази джамия се предполага, че е бил изграден храмът „Свети пророк Илия”. За да стане възможно това, Иван Тодоров, местен патриот, стигнал чак до Цариград, за да откупи земята. Днес гробницата на Бали Ефенди се намира на метри от църквата. Как съжителстват християнската църква и гробът на дервиша, на който мюсюлмани идват да се поклонят с надежда за изцеление?

„Въпрос на толерантност. Българският народ е толерантен, а православните християни са дваж по-толерантни, – обяснява епископ Константин. – Тук, откакто съществува църквата, никога не е имало проблем да бъде посещаван от мюсюлмани този гроб на Бали Баба в двора на църквата, защото истински вярващите хора са толерантни. Те считат другия, насрещния, за брат. Вярващите хора са добронамерени, те не изпитват омраза към другия. Православният християнин е кротък човек, истинските вярващи мюсюлмани също”.

Епископът все пак признава, че преди години, вероятно умишлено, е бил изгорен покривът на гробницата. По-късно обаче постройката е реставрирана и днес се намира в много добър вид. В двора на църквата също така може да се види паметник на воините от с. Княжево, паднали в Балканската и Междусъюзническите войни през 1912-1913 г. и останки от водоснабдително съоръжение от 1927 г.

Снимки: Миглена Иванова