Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българската търговия с високи апетити към пазари извън ЕС

Снимка: архив

Министерството на икономиката обяви, че възнамерява да разкрие търговски представителства на България в Куба, Мексико и държави от Северна Африка. Обмисляло се също изпращане на търговски аташета в Сингапур и Индонезия. Намерението е ново само дотолкова, доколкото разширява кръга на замислените дестинации с Куба и Мексико. През януари министерство аргументираше пренасочването на търговски представителства към държави на изток с аргумента, че родният бизнес трябва да бъде подпомогнат да преодолее загубите си от ембаргото на ЕС за руските пазари. Аналогични идеи лансираше, още в началото на 2014 г., и правителството на Пламен Орешарски, но с аргумента, че вече не се налага поддържане на търговски служби в ЕС, тъй като след присъединяването към него търговските отношения с европейските държави са лесни и добре уредени още на макрониво. Тогава България имаше търговско-икономически служби в 44 държави, а в тези държави отиваше 90% от българския износ. Но сегашното правителство възнамерява не само да пренасочи търговско-икономическите служби към страни извън ЕС, а и да подобри подготовката и подбора на техните служители. Предвижда още да внесе промени в услугите на Агенцията за експортно застраховане, така че те да станат по-атрактивни и изгодни за българския износител. Идеите на кабинета съвпадат с интересите и исканията на бизнеса, който още не е забравил времената, когато България имаше огромен по обем и разнообразие износ за държави от Близкия Изток например. В българската икономика обаче днес преобладават относително дребни производители и пренасочването на търговията към държави извън ЕС, особено когато става въпрос за големи такива като Китай и Индия, предполага също коопериране на много дребни производители за износ под една марка. Затова, при децентрализирана икономика, каквато днес е българската, пренасочването към нови пазари не е подвластно само на изпълнителната власт, а зависи и от взаимодействието й с бизнеса. В тази връзка министерството на икономиката обмисля, ако бизнесът иска да има търговски аташета в страни, където самото то не предвижда такива, назначаването на аташета да може да става и под формата на публично-частно партньорство. Идеите за пренасочване на българската търговия към пазари извън ЕС са явна необходимост, щом са споделяни от толкова различни правителства, но засега явно не са повече от една нереализирана политика, за която само се говори.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Новото българско правителство – край на политическия хаос или временно затишие?

България излезе от дълга политическа дрямка – 81 дни след шестия поред предсрочен парламентарен вот Народното събрание избра 105-ото правителство на страната. 125 депутати подкрепиха коалиционния кабинет, скрепен със споразумение между три от..

публикувано на 20.01.25 в 13:10

Думата на 2024 година за българите е "Шенген"

"Шенген" е най-знаковата дума в България за изминалата 2024 г. С 37% от гласовете люксембургското село, което е нарицателно за свободното придвижване на хора и товари в ЕС, оглави класацията в провежданото вече за четвърта година проучване от..

публикувано на 20.01.25 в 13:05

Съветът на ректорите иска по-лек визов режим за чуждите студенти, МВнР не дава "бърза писта"

Министерството на външните работи не смята да разрешава "бърза писта" за издаване на визи за чуждестранни студенти от трети страни - мярка, за която силно настоява Съветът на ректорите в България. Във връзка с приемането на страната в Шенген..

публикувано на 20.01.25 в 12:00