В деня на Съединението на България (6 септември) се състоя шестото поред издание на Националния фестивал „Културата на моя етнос”. Започнал първоначално в общинския център Павел баня като малък местен празник, фестивалът скоро се прехвърля в Горно Сахране. Подбалканското село, разположено близо до гр. Казанлък, се оказва идеалният домакин за подобно събитие с разнообразието от общности, които го населяват. От години в него живеят заедно местни българи християни, преселници от Македония, каракачани, турци, роми, българи мюсюлмани. Датата на събитието е избрана заради събора на Павел баня, който е на 8 септември, деня на Рождество Богородично, затова фестивалът се провежда в най-близкия неделен ден. Организира се от местното читалище „Светлина – 1905 г.” със съдействието на кметството и се финансира от община Павел баня. Фестивалът има конкурсен характер: най-добрите постижения се награждават с грамоти и плакети.
Интересен акцент на тазгодишния фестивал беше изложбата на каракачански облекла, накити и предмети от бита, подредена във фоайето на читалището. Ценните експонати бяха предоставени от Елена Дзупова, която е от стар каракачански род. Наследила ги е от баби и дядовци, а някои е изработила собственоръчно по традиционни технологии. Като жив експонат сред старите предмети се разхождаше внучката й Йоана, облечена в каракачанска носия, и ту надничаше от вълнената шатра, ту тъчеше на специално изработения за нея малък стан.
Тази година празникът събра над 300 участници от 19 населени места в различни части на България. Домакините от Горно Сахране се представиха с три състава. Женската певческа група „Перуника” към читалището откри празничната програма с химна на селото. Участва и детският каракачански състав, който направи силно впечатление с богатите автентични носии и достолепните каракачански хора. А момичетата от ромската група „Романо ило” очароваха зрителите с огненото си изпълнение и грабнаха трета награда в категорията „Танцов състав”.
Сред най-колоритните участници бяха момичетата от танцова формация „Къзлар” от съседното село Асен, които представиха турски сватбени танци, както и турлаците от с. Стакевци, Белоградчишко. Техните оригинални пъстри облекла и старинни песни им спечелиха наградата за най-автентично представяне. Богатството от етнографски групи допълниха и гостенките от Варна с „Гагаузки танц”, който им донесе втора награда.
Големия приз на фестивала отнесоха самодейците от гр. Гълъбово, които се представиха с няколко състава и индивидуални изпълнения, а наградата за цялостно представяне отиде при читалището от съседното село Горно Дряново. Най-възрастната участничка, 85-годишната Мариана Дулешкова от Стакевци, както и най-малката, 4-годишната Даниела Стефанова от Шейново, също получиха специални грамоти. Наградата за най-добър индивидуален изпълнител пък спечели певицата Йорданка Мишкова от пловдивското село Мало Конаре. Близо стогодишната носия на Мария Колева от с. Розово, Казанлъшко, й донесе специалното отличие за автентичен костюм. Наградите за певчески групи отидоха в селата Ясеново, Асен и Шейново, а танцьорите от Кралово получиха първа награда за атрактивното представяне на шопски фолклор.
И все пак, най-голямата награда за всички участници и зрители останаха веселието, красотата и пъстротата от багри, музика и ритми, които направиха 6 септември в Горно Сахране истински празник на живия фолклор, на културното многообразие и на умението да живеем заедно.
Гостите и жителите на столицата могат да се потопят в периода на късната античност и управлението на император Констанций II – един от синовете на Константин Велики. Възстановката се организира на 21 и 22 септември от сдружение за антични..
Курортните селища по Българското Черноморие могат условно да се разпределят в две категории – съвременни, забележителни със своите шумни и многоцветни улици, а във втората категория попадат достолепните пристанищни градове, с многовековна история,..
На 3 август 2024 г. на площада в село Пелевун, община Ивайловград, се провежда първият по рода си Празник на траханата в България. Събитието, свързано с родовата памет, кодирана в традиционната българска храна като дар от природата, е по идея на..