Някога птичите пера били част от моминските украшения. Вярвали, че те пазят девойките от уроки, от лоша среща, магии и лоши духове. Особена сила имали перата на някои птици – диви или отглеждани като домашни. Сред тях почетно място заема красивото оперение на мъжкия паун. Сигурно няма човек, който да не се е възхищавал на този необикновен представител на птичия род. В размножителния период той разперва опашката си, която образува съвършен полукръг. Всъщност, опашката на пауна е същата като на по-обикновените му роднини (кокошките например). Разноцветното ветрило се образува от т.нар. гръбни или надопашни пера. Те са с различна дължина и окраска. Подредени са наистина чудодейно. При повдигането им, отзад остават най-дългите, допълнени от по-късите, които застават върху тях и встрани. Има различни видове пауни, дори бели. Но перата с преливащи синьо-зелени окраски и с по-тъмно петно, наричано око, са направили най-популярен Индийския паун, известен още като Син паун или Обикновен паун.
Паунът е рядко срещана птица, дори и днес, когато представители на вида живеят в различни климатични условия по цял свят. У нас, както и в цяла Европа, пристига от Централна и Източна Азия. В Индия например е широко разпространен вид. Там живее в гори, поля с високи треви, близо до населени места. Паунът е един от символите на бог Кришна, перата му украсяват главата на владетеля на вселената, както го наричат древните текстове. И в съвременна Индия птицата се почита като близка до божественото, а ловуването й е забранено.
В много български къщи и до днес ще видите едно или повече паунови пера, поставени на видно място. Те се споменават в народните песни, приказки и поверия. Вярва се, че носят късмет, щастие, предпазват. За разлика от перата на другите птици, носени от неомъжените, пауновите пера били част и от невестинската премяна. Наричат пауновите пера „лазарички“ – в някои райони ги носят лазарките, както се споменава в песните, съпровождащи моминския пролетен обичай. У нас има и собствени имена Паун и Пауна.
Насън ако видиш паун – добро е. Ако уловиш паун – момък ще иска момата или момата ще пристане, което също е на добро е. Ако момата се кити с пауново перо – добро е, скоро ще я поискат – твърди българският фолклорен съновник.
Паунът сега не е домашна птица, някога обаче изглежда да се е развъждал много, защото много е познат на народната вяра и на народните песни – пише Димитър Маринов, който изследва родните традиции в началото на ХХ век, когато те са сравнително добре запазени. Според него пауни развъждали в болярските стопанства и оттам идва изразът: Да се носи и подноси, като паун в болярските двори, често срещан в коледарските благословии.
Птицата била рядкост по нашите земи, затова често перата се купували. Дребна трева расте, паун ми я пасе. Перата му капят, момите ги събират, та ги китки китят. Китки за хилядо, перо за стотина – разказва песен от Неврокопско (района на гр. Гоце Делчев). Паунът е възпят и в сватбарските песни като „птица хубава и величава“. Младоженецът се оприличава на паун, булката на пауница: Паун иде, пауница води. Съществуват изрази като: Красив като паун, Нагизден като паун, но и: Перчи се като паун с опашката си.
Снимки: архив
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...
В пловдивското село Златитрап днес, 11 юни, от 11.30 ч. ще открият в национален мащаб жътвената кампания 2024-та. Събитието е част от европейската инициатива "Хляб на мира" , която обединява дванадесет държави от Централна и Източна Европа...
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни..