В свое писмо Джузепе Верди казва: Не учете много певецa да пее. Ако има дявола на гърба си, той знае как. Като че ли го е казал за Гена Димитрова – българската оперна звезда, която покорява световните сцени с неговата музика.
Когато човек види родния дом на голямата певица, може да го помисли за оперен декор. Уличката, която води до него, е тясна и се вие ту наляво, ту надясно, докато стигне върха, откъдето се разкрива гледка към църквата. Още от дете Гена пее в хора на училището в Беглеж и участва във всички празници и събори на селото. Въпреки таланта и желанието да пее, баща й е против това тя да се посвети на музиката. Затова през 1959 година, след като завършва гимназия, момичето се явява на изпити в Медицинския университет в Плевен. След тях заминава за София, за да гостува на сестра си и използва престоя си да се яви на приемните изпити в Консерваторията.
Приета без никаква музикална подготовка, тя разчита на своя изключителен слух и вродена музикалност, както и на късмета да стане част от класа на музикалния педагог Христо Бръмбаров. Той казва, че Димитрова има глас, който се ражда веднъж на 100 години. С Бръмбаров тя продължава да работи и когато постъпва в Софийската опера през 1965 г. В „Златния фонд” на Българското национално радио се пази интервю на музикалния критик Марин Бончев, в което Гена Димитрова разказва за времето в Консерваторията и за първите си стъпки на голямата сцена:
През 1970 год. Гена Димитрова печели първа награда от Четвъртия международен оперен конкурс в София. Това се смята за началото на кариерата й, защото й позволява да замине на специализация в Италия.
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на градежа е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф, а година по-късно, когато той почива, делото е..
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) открива днес изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44..