Някои от вас може да са чували за улица в София с това име. Други да са били на стадиона в Силистра или в училището в Русе, кръстени на него. Швейцарецът Луи Айер пристига през 1894 година в София по покана на българския просветен министър, за да положи основите на физкултурното образование в наскоро освободената ни от османско владичество родина. Той е придружен от десетина свои сънародници – гимнастици и спортни педагози. Въведени са непознати спортове като стрелба, лека атлетика, футбол, бокс. Със собствени средства той закупува спортни пособия от Швейцария. Първите боксови ръкавици и кожената футболна топка идват именно оттам. Но, освен на спортен дух, Айер учи младите българи и на патриотизъм. Когато през 1912 г. избухва Балканската война, той започва лично да мобилизира доброволци в Русе. „Нищо от това, което се отнася до нравите, обичаите и стремежа на тази страна, не ми е чуждо” – споделя той и затова приема за свой дълг да се включи в защита на „второто си отечество”, както сам нарича България. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) Луи Айер е командир. За проявения си героизъм в боевете е произведен в български офицерски чин подпоручик и два пъти е удостоен с кръст „За храброст”. След края на войната, използвайки авторитета си на известен в цяла Европа спортен деятел, той издава на френски език книгата „Pro Bulgaria” (от латински „За България”), в която заклеймява антибългарската кампания, подета от западния печат и дипломация. Авторът дарява всички приходи от продадените в България екземпляри за българските ветерани от войните. А когато страната ни се включва в Първата световна война, макар и вече 50-годишен, смелият швейцарец се записва като офицер-доброволец. Застава редом до българите. Това е последното доказателство за голямата всеотдайност на Луи Айер към България. По време на боевете край Дойран той губи живота си.
Преди дни в МВнР се състоя церемония по предаване на лични вещи на българския и швейцарски учител и общественик Луи Айер. Как се стигна до тази трогателна церемония, разказва Н.Пр. Меглена Плугчиева, посланик на Република България в Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн:
Вероятно сте гледали един изключителен български документален филм, посветен на този герой – „Швейцарецът с българско сърце”. Негови автори са екип от сайта „Българска история” – Марио Мишев и Ивайло Кънчев. Преди година този филм беше представен в българското посолство в Берн на двете общности. Тогава установихме връзка със 78-годишния внук на Луй Айер, които носи името на дядо си. Той взе решение да направи дарение на българската държава и така година по-късно аз съм упълномощена да връча тези експонати на Националния военноисторически музей и Музея на спорта в София.
На събитието присъства посланикът на Конфедерация Швейцария у нас Н.Пр. Денис Кнобел. Ето какво сподели той специално за Радио България:
Това е едно доказателство както от страната на семейството на Луи Айер, така и на Швейцария, че тази личност е символ и пример за ценните ни връзки и отношения, независимо от годините. Такива исторически моменти допринасят за развитието на политическите, икономически и културни отношения между България и Швейцария.
Дано да се поучим от този урок по родолюбие, направим ли го, гибелта на Луи Айер не е била напразна.
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..
Как е изглеждал животинският свят в района на днешния град Трън преди повече от 80 милиона години - на този въпрос се опитват да отговорят учените палеонтолози от Националния природонаучен музей при БАН. В резултат на лятната им експедиция, която..