Някои от вас може да са чували за улица в София с това име. Други да са били на стадиона в Силистра или в училището в Русе, кръстени на него. Швейцарецът Луи Айер пристига през 1894 година в София по покана на българския просветен министър, за да положи основите на физкултурното образование в наскоро освободената ни от османско владичество родина. Той е придружен от десетина свои сънародници – гимнастици и спортни педагози. Въведени са непознати спортове като стрелба, лека атлетика, футбол, бокс. Със собствени средства той закупува спортни пособия от Швейцария. Първите боксови ръкавици и кожената футболна топка идват именно оттам. Но, освен на спортен дух, Айер учи младите българи и на патриотизъм. Когато през 1912 г. избухва Балканската война, той започва лично да мобилизира доброволци в Русе. „Нищо от това, което се отнася до нравите, обичаите и стремежа на тази страна, не ми е чуждо” – споделя той и затова приема за свой дълг да се включи в защита на „второто си отечество”, както сам нарича България. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) Луи Айер е командир. За проявения си героизъм в боевете е произведен в български офицерски чин подпоручик и два пъти е удостоен с кръст „За храброст”. След края на войната, използвайки авторитета си на известен в цяла Европа спортен деятел, той издава на френски език книгата „Pro Bulgaria” (от латински „За България”), в която заклеймява антибългарската кампания, подета от западния печат и дипломация. Авторът дарява всички приходи от продадените в България екземпляри за българските ветерани от войните. А когато страната ни се включва в Първата световна война, макар и вече 50-годишен, смелият швейцарец се записва като офицер-доброволец. Застава редом до българите. Това е последното доказателство за голямата всеотдайност на Луи Айер към България. По време на боевете край Дойран той губи живота си.
Преди дни в МВнР се състоя церемония по предаване на лични вещи на българския и швейцарски учител и общественик Луи Айер. Как се стигна до тази трогателна церемония, разказва Н.Пр. Меглена Плугчиева, посланик на Република България в Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн:
Вероятно сте гледали един изключителен български документален филм, посветен на този герой – „Швейцарецът с българско сърце”. Негови автори са екип от сайта „Българска история” – Марио Мишев и Ивайло Кънчев. Преди година този филм беше представен в българското посолство в Берн на двете общности. Тогава установихме връзка със 78-годишния внук на Луй Айер, които носи името на дядо си. Той взе решение да направи дарение на българската държава и така година по-късно аз съм упълномощена да връча тези експонати на Националния военноисторически музей и Музея на спорта в София.
На събитието присъства посланикът на Конфедерация Швейцария у нас Н.Пр. Денис Кнобел. Ето какво сподели той специално за Радио България:
Това е едно доказателство както от страната на семейството на Луи Айер, така и на Швейцария, че тази личност е символ и пример за ценните ни връзки и отношения, независимо от годините. Такива исторически моменти допринасят за развитието на политическите, икономически и културни отношения между България и Швейцария.
Дано да се поучим от този урок по родолюбие, направим ли го, гибелта на Луи Айер не е била напразна.
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..