Децата – най-важното нещо в живота ни, са поставени в центъра на много български традиционни ритуали и народни обичаи. Българите са отдавали специална почит и уважение към жената, помогнала, за да дойдат живи и здрави рожбите на бял свят. Обичайно тя е наричана бабата, защото е носител на събираната векове наред народна мъдрост и познание за природата, вселената и мистиката около зараждането на новото начало. На жената, която е най-близо до родилката и в днешния ден, е посветен един от най-жизнеутвърждаващите празници в традиционния календар на българина, наричан Бабинден. Ритуалът за него идва от езическите времена, но е запазен и дори много почитанпо време на Възраждането. По традиция на 21 януари – Бабинден, трябва да има много смях и веселие, защото за българина винаги е било важно да се раждат здрави, хубави и умни деца. Народът ни казва "Къща без деца огън да я гори" или пък „Кое е по-голямо от царя?“ – „Детето“, отговарят мъдрите хора.

Според обичая още преди изгрев слънце майките с малки деца посещавали дома на бабата-акушерка, където й помагали да измие ръцете си. Ритуалът символизира почит и уважение към нея и ценностите, които тя олицетворява чрез хуманния си труд.

Днес Бабинден е загубил доста от обредните практики, но пак се празнува, вече като ден на акушерките и лекарите в отделенията за родилна помощ в лечебните заведения. Правят се тържества, в които участват току-що родили жени. Родилката полива вода, за да измие ръцете на акушерката, а за здраве се разчупва домашна питка. В ритуала присъства светената вода като символ на здраве и закрила. В университетската болница „Майчин дом“ съществува традиция за връчване на приз „Златни ръце“, с който се удостоява най-добрата акушерка от колектива.

Милка Василева е председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и познава отблизо работата на съвременната акушерка. По думите й, броят на тези жени в страната намалява заради тежкия труд и липсата на достойно възнаграждение в системата на здравеопазването.

Акушерките се грижат за здрави бременни жени, млади майки и родилки в повечето от случаите. Те имат приятна и благодатна професия, изпълнена с много надежди и вълнение, което се запечатва в съзнанието за цял живот. Техният висок професионализъм проличава в профилактичната дейност. Ролята им е изключително важна, особено в условия на демографска криза, когато трябва да се направи всичко, за да бъде използван трудът им по най-добрия начин. За съжаление, в годините на здравни реформи отпадна практиката на патронажна грижа, с която акушерките помагаха на бъдещата майка преди години. В такива центровете акушерките могат да проследят проблемна бременност, да дават съвети на родилки и да се грижат за тях в ранния период след раждането. Поради липсата на акушерка в малките населени места и сред рисковите групи, в които жените нямат здравна осигуровка, те често няма към кого да се обърнат. Обществото ни дължи по-голямо уважение към труда на акушерките, а тяхната помощ сякаш остава невидима. Едва когато жените попаднат в родилно отделение, разбират колко много могат да разчитат на тях и колко е добре, когато до себе си имат опитен и добър специалист, за да бъдат спокойни в деня на раждането – споделя своите наблюдения Милка Василева.

Кръгът на специалистите, които днес полагат грижа за здравето на родилката и очакваното бебе, все повече се разширява. Едва ли има майка, която да пропусне кабинета на лекаря по пренатална диагностика и терапия. Това е  специалността на д-р Марина Михова, акушер-гинеколог в една от водещите болници в София.

Пренаталната медицина помага много проблеми, забелязани по-рано, да бъдат предотвратени по време на бременността. Това е много важен мост към лекарите, които работят в родилната зала, защото предполага да има повече успех в тяхната работа. Българската пациентка е много добре информирана за това какво може да очаква от лекаря, от апаратурата, с която той борави. Знанието е важно, защото помага на жените да възприемат новините, които получават в нашия кабинет спокойно и обективно. Когато едно раждане е съпътствано с трудности, то оставя трайна следа в съзнанието. Затова всяка година първите, които ми честитят професионалния празник, са тъкмо жените, преодолели най-големи препятствия в месеците преди самото раждане – казва д-р Марина Михова.