Много й се насъбра в последните няколко дни на укоряваната от всички и отвсякъде българска правосъдна система. То не бяха критики, то не бяха писма, доклади, скандали, обвинения и обяснения. С две думи казано, всички уж признават нуждата и искат бързи и радикални реформи, които да почувстват още сега всички в страната.
Едни от най-острите критики бяха формулирани в писмо на 10 западни търговски камари в началото на седмицата, адресирано до премиера Бойко Борисов. В него те поискаха истинска съдебна реформа и реално действащо върховенство на закона в страната. Това безпрецедентно писмо всъщност повтори основните моменти в приетата уж официално от българските власти Стратегия за развитие на съдебната реформа, които не спират да твърдят, че макар и бавно и колебливо напредват с изпълнението й. Очевидно е обаче, че западните инвеститори са на друго мнение и че оценката им е, че досега нищо съществено не е направено за промяна на положението в правосъдието.
Бойко Борисов не отговори лично на острите критики на западния бизнес, но възложи тази много деликатна и трудна задача на доверения си вицепремиер по икономическата политика Томислав Дончев, на вицепремиера и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова и на министъра на правосъдието Екатерина Захариева. Това изключително високо равнище на българските официални лица, получили задачата да отговорят на обвиненията, само по себе си говори за значението, което властите в страната са отдали на гневното писмо на инвеститорите и на притесненията им от тяхното недоволство. Всъщност по време на самата среща на бизнеса с властите не беше казано или обещано нищо ново и по-различно от станалите вече клишета уверения, че реформите се правят. Уверявайки за N-ти път, че правителството е твърдо решено да промени положението в правосъдието, властите искаха не само да успокоят чуждите делови среди, но и да дадат един последен знак за добра воля на Брюксел, който трябваше да публикува само два дни по-късно поредния си доклад за положението в сигурността и правосъдието в България. И с основание, защото още преди оповестяването му, авторитетни източници посочваха, че този доклад ще бъде много силно критичен към България. Впоследствие се оказа, че е точно така и че ПР-акцията със срещата със западния бизнес не е била достатъчна за да смекчи и нюансира оценките и препоръките на Еврокомисията.
Така само за седмица България бе принудена от две най-авторитетни институции да поеме отговорност за липсата на какъвто и да било напредък на реформите в правосъдието. И от двете обещаха помощ. Чуждестранният бизнес в България ще помага с предложения за промени в законите, Еврокомисията ще прати експерти, които да анализират проблемите и да предложат решения. Единствено съдебната власт в страната не видя нищо притеснително в масираните критики и продължи да се занимава със заговори, лични спорове и да търси виновни навсякъде другаде, но не и при себе си. И така отново хвърли сянка на съмнение върху иначе добрите намерения за реформи.
България излезе от дълга политическа дрямка – 81 дни след шестия поред предсрочен парламентарен вот Народното събрание избра 105-ото правителство на страната. 125 депутати подкрепиха коалиционния кабинет, скрепен със споразумение между три от..
"Шенген" е най-знаковата дума в България за изминалата 2024 г. С 37% от гласовете люксембургското село, което е нарицателно за свободното придвижване на хора и товари в ЕС, оглави класацията в провежданото вече за четвърта година проучване от..
Министерството на външните работи не смята да разрешава "бърза писта" за издаване на визи за чуждестранни студенти от трети страни - мярка, за която силно настоява Съветът на ректорите в България. Във връзка с приемането на страната в Шенген..
Българчетата от неделното училище "Родина" в испанския град Малага ще се включат в работилница по четене на български език. Събитието е на 25 януари, а в..
Историческо и празнично е настроението в Старата къща в края на месец януари. На 25 януари БНР официално ще отбележи своя 90-годишен юбилей с връчването на..
В Националния исторически музей днес се открива изложбата "Древни находки нови открития. Археологически сезон 2024". През 2024 г. музеят проведе..