Януари беше месец на най-различни тревожни развития – и борсови, и петролни, и близкоизточни. Всички конфликти показаха навлизане в нова фаза. Това отчитат анализаторите от Института по социология „Иван Хаджийски“ в своя ежемесечен анализ. „Нито квотното разпределение на мигрантите, нито задържането им от Турция, нито спирането и връщането им от Гърция са работещи решения. Дъблинското споразумение за реадмисия не се спазва. Шенген е (частично и временно) блокиран. „Кьолнската Нова година” се оказва повратна точка за германската политика към мигрантите. Със задълбочаването на миграционната криза настъпва своеобразно „време на ултиматумите” – различни фактори в Европа започват все повече да изискват бързи решения от Брюксел”, се отбелязва в анализа.

Сложната международна среда кара и българските управляващи да говорят нови неща. Външната политика все повече се концентрира в ръцете на премиера Бойко Борисов, който вече има амбицията да показва самостоятелност и да пази националния интерес.

Всичко това ни кара да мислим, че Борисов се опитва да превърне своето балансьорство в собствена политическа физиономия и национален интерес – коментира политологът Първан Симеонов. – Той се опитва да превърне късмета, който България има – това, че й се разминават големите до момента проблеми от международен характер, да превърне този късмет в капитал. Защото България добре охранява европейските граници до този момент. Нашата страна е една от малкото предвидими в региона, който е изключително нестабилен. Борисов интуитивно осъзнава, че амбицията на страната ни трябва да расте и не само да лавира и балансира, а максимално да извлича някакви ползи от това. Друг е въпросът дали Борисов ще успее да го направи. Той е доказал лидерските си качества на наша територия, визионерските – не толкова. Но на европейска територия е друго и много по-сложно. На този етап наблюдаваме само завръзката, да видим как ще продължи.

Според анализа на институт „Иван Хаджийски“, „в българския политически спектър се наблюдава настъпление и от дясно, и от ляво. Експертни среди, близки до „старата десница” искат да постигнат с маневрен натиск онова, което не се е случи с дългата „позиционна война” през 2015 г., довела до частичния ремонт на Конституцията. Има нагнетяване на напрежението, усилено говорене за предсрочни избори, избран е и лозунг, който носи усещане за критичност и необратимост: „Стига вече!”. Политическото затишие от 2015 г. е подложено на изпитание. То се комбинира и с традиционните за януари по-тревожни нагласи на населението, недоволството от новите цени на винетките, снега, случаите на насилие, докладът на ЕК. Затова и новият десен проект замислен от лидера на ДСБ Радан Кънев, който е все още част от управляващия РБ, се афишира не толкова като „обединение на десните”, колкото обединение на „гражданите” срещу „олигархията”. Що се отнася до левицата, от началото на мандата до сега не е имало месец с толкова остри констатации на БСП: „паянтово управление”, „неадекватност на вътрешния министър”, „провал на съдебната реформа”, „съсипано здравеопазване”, „окончателна ликвидация на образованието” и кулминационното „България умира”. Първан Симеонов продължава:

Новата опозиционна роля на БСП и ДПС, която се очертава, е удобна за премиера Борисов. Той предпочита именно тези две партии да са опозиция, за сметка на Радан Кънев, който настъпва Борисов на чувствителни места като морал, разкрития, съдебна система. Радан Кънев се явява опозиция отдясно, т.е. в тила на премиера. Затова Борисов се радва на опозицията на БСП и ДПС и предстоящият вот на недоверие може да укрепи „пораздрусаното” около избора на новия министър на просветата Меглена Кунева управляващо мнозинство.

ДПС преосмисля „десния завой”, който бившият му лидер Лютви Местан беше направил, и се заявява като опозиция на ГЕРБ.

По силата на обстоятелствата в момента ДПС се е вгледало в себе си – според Първан Симеонов. – Но на дълбочинно ниво то трудно може да бъде заобиколено, защото  дори и при гласуването на кандидатурата на новия просветен министър Кунева пролича колко важно е не толкова гласуването, а присъствието, или отсъствието на ДПС от залата. ДПС има и бизнес крило и един определен медиен лагер сериозно „понаби” г-жа Кунева. На видимо ниво Движението бе против нейната кандидатура, държеше се опозиционно, но на невидимо – помогнаха на тази кандидатура като част от ПГ не влязоха в залата и така кворумът беше намален. ДПС може да си позволи много проявления.

„Една част от Патриотичния фронт проявява повече политическо самочувствие, а друга – продължава да показва многопосочно политическо поведение – защитава правителството, но плаши с вот на недоверие, ако турска фирма спечели даден конкурс. Волен Сидеров от „Атака” все така защитава Русия и поиска незабавен рестарт на „Южен поток”, но изявите му остават далеч от общественото и медийното внимание.“, се изтъква в анализа на Института по социология „Иван Хаджийски“.