Една от знаковите сгради за Българското възраждане – метохът в Истанбул, ще бъде превърната в музей. Тя се намира на Златния рог, срещу прочутата българска църква „Свети Стефан” – единствения железен храм в източноправославния свят. Храмът и метохът са построени в средата на 19-ти век, когато в Цариград имало голяма българска колония. Както посочва проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, освен че е столица на Османската империя, Истанбул бил и огромен консумативен център. Той „поглъщал” всякакви блага, които произвеждала българската земя. Освен това, с течение на времето градът край Босфора се оформя и като индустриален център. В него например, макар и донякъде в примитивни условия, се щавели кожи, тъкал се шаяк, шиели се дрехи за войската на Османската империя.
Смята се, че българската колония е нараснала до 60 хиляди души, като много от тях са били заможни хора, собственици на фирми, които приемали тези държавни поръчки. Именно те след Кримската война повеждат така наречената църковно-освободителна борба. Това не е била обикновена църковна борба, в която българите да имат екзархия и патриарх и да заживеят самостоятелен църковен живот, откъсвайки се от Вселенската патриаршия, където са натикани след 1393 година, когато Търновград пада под турска власт. Нашите сънародници искат да покажат на практика с църковните си граници очертанията на етническите си земи. И в един чудесен ден, при съответната политическа обстановка, да ги превърнат в политически граници на България.
Метохът бил притегателен център, в който се събирали нашенци с различни професии. Той бил и приют, и семинария, и място за среща на българските преселници, жадни за новини от родината. В него се списвали над 20 вестника и списания. Именно в зданието на метоха било открито и първото българско училище в столицата на Османската империя.
Дълги години сградата беше зарязана, но в последно време, със средства на българското правителство, които отделихме точно когато бях министър, успяхме в крайна сметка за пет години да я възстановим така, каквато е била. Задачата ни е да я превърнем в музей. И ще го направим. Това е финалният етап – най-сладкият за мене като потомък на тракийски изселници, защото моят род еот едно село малко над Истанбул. Така че ще го направя с най-голямо удоволствие. И това ще бъде, така да се каже, изпълнение на един синовен дълг. Имаме достатъчно документи, снимки, кръстове, потири от църквите и какво ли не още. Мисля, че за 24 май ще успеем да отворим този средно голям музей на Златния рог на Босфора.
В музея ще бъде разположена представителна експозиция, посветена на българската колония в Истанбул, както и на историята на Българската екзархия.
На 26 февруари почитаме свети Порфирий, епископ Газки и свети мъченик Севастиан , измъчван жестоко и убит с други християни при император Нерон. Почитаме и свети Серафим Софийски Чудотворец . Св. Порфирий, родом от Солун, живял в ІV век..
На 25 февруари православната църква чества свети Тарасий, архиепископ Константинополски. Свети Тарасий, патриарх Константинополски , произхождал от знатно семейство, роден и израснал в Константинопол, където получил добро образование...
На 24 февруари Православната църква чества Първо и второ намиране честната глава на св. Йоан Кръстител. След като по желание на Иродиада св. Йоан Кръстител бил убит, Йоана, жена на Иродовия управител Хуза тайно взела светата глава и..
На 4 март Православната ни църква чества паметта на светите Павел и Иулиания, а също и на преподобни Герасим Павел и Иулиания били брат и..
На 3 март честваме Деня на освобождението на България от османско иго. Почитаме паметта и на светите мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск ,..
Историята е география във времето – казва Наполеон Бонапарт. Малцина знаят, че победите на този военен гений се дължат и на неговата изключително добра..