Една от знаковите сгради за Българското възраждане – метохът в Истанбул, ще бъде превърната в музей. Тя се намира на Златния рог, срещу прочутата българска църква „Свети Стефан” – единствения железен храм в източноправославния свят. Храмът и метохът са построени в средата на 19-ти век, когато в Цариград имало голяма българска колония. Както посочва проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, освен че е столица на Османската империя, Истанбул бил и огромен консумативен център. Той „поглъщал” всякакви блага, които произвеждала българската земя. Освен това, с течение на времето градът край Босфора се оформя и като индустриален център. В него например, макар и донякъде в примитивни условия, се щавели кожи, тъкал се шаяк, шиели се дрехи за войската на Османската империя.
Смята се, че българската колония е нараснала до 60 хиляди души, като много от тях са били заможни хора, собственици на фирми, които приемали тези държавни поръчки. Именно те след Кримската война повеждат така наречената църковно-освободителна борба. Това не е била обикновена църковна борба, в която българите да имат екзархия и патриарх и да заживеят самостоятелен църковен живот, откъсвайки се от Вселенската патриаршия, където са натикани след 1393 година, когато Търновград пада под турска власт. Нашите сънародници искат да покажат на практика с църковните си граници очертанията на етническите си земи. И в един чудесен ден, при съответната политическа обстановка, да ги превърнат в политически граници на България.
Метохът бил притегателен център, в който се събирали нашенци с различни професии. Той бил и приют, и семинария, и място за среща на българските преселници, жадни за новини от родината. В него се списвали над 20 вестника и списания. Именно в зданието на метоха било открито и първото българско училище в столицата на Османската империя.
Дълги години сградата беше зарязана, но в последно време, със средства на българското правителство, които отделихме точно когато бях министър, успяхме в крайна сметка за пет години да я възстановим така, каквато е била. Задачата ни е да я превърнем в музей. И ще го направим. Това е финалният етап – най-сладкият за мене като потомък на тракийски изселници, защото моят род еот едно село малко над Истанбул. Така че ще го направя с най-голямо удоволствие. И това ще бъде, така да се каже, изпълнение на един синовен дълг. Имаме достатъчно документи, снимки, кръстове, потири от църквите и какво ли не още. Мисля, че за 24 май ще успеем да отворим този средно голям музей на Златния рог на Босфора.
В музея ще бъде разположена представителна експозиция, посветена на българската колония в Истанбул, както и на историята на Българската екзархия.
Преди осем хиляди години, в района на днешното българско село Долнослав се заражда една от най-загадъчните култури на Балканите. В района на Асеновград , между равнината и планината, а рхеолози разкриват селищни могили с отпечатъци от..
На 22 февруари Православната църква чества Намирането на честните мощи на светите мъченици в Евгения, както и паметта на мъченик Маврикий и 70-те войни с него. Във време на гоненията против християнската вяра християните с опасност за..
Задушница е важен ден за много християни. На този ден поменаваме починали роднини и близки. Първата от трите Задушници за годината, известна още като Голяма или Месопустна задушница, се пада на съботата (22 февруари), преди Месни Заговезни в..
На 4 март Православната ни църква чества паметта на светите Павел и Иулиания, а също и на преподобни Герасим Павел и Иулиания били брат и..
На 3 март честваме Деня на освобождението на България от османско иго. Почитаме паметта и на светите мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск ,..
Историята е география във времето – казва Наполеон Бонапарт. Малцина знаят, че победите на този военен гений се дължат и на неговата изключително добра..