Няма как да не споменем Мечо Пух, когато става дума за мед и сладкиши, но асоциациите между кулинария и литература далеч не се ограничават само до прочутата книга на Алън Милн. Веднага след него се сещаме за палачинките на Пипи Дългото чорапче, за шоколадовия кекс от „Матилда“ и за храната, която Карлсон краде от дома на Дребосъчето. Ако помислим още, списъкът може да стане много дълъг. Храна в литературата може да срещнем почти навсякъде, но не е лесно да бъде създадена рецепта и хората да я харесат еднакво с книгата, в която са я открили.
А какъв всъщност е нейният вкус? Като „Сладката страна на литературата“ – така може най-кратко да представим идеята на две момичета от София, нарекли себе си Trouble bakers. Кои са те? – ще разберем от разговора с Десислава Иванова и Пролет Трифонова, превърнали рецептите от приказките в истински кулинарни изкушения за ценители.
Как се ражда идеята „Trouble bakers“ и какво мотивира двете момичета?
Ние сме Деси и Пролет. Мотивира ни това, че и двете обичаме да четем, да ядем и готвим. Решихме, че тези неща можем да ги съчетаем в едно, защото не искаме да правим само едно от тях, а всичко и по този начин да допринесем за популяризирането на книгата като цяло.
Как всъщност се запалихте по готвенето?
И двете много обичаме сладкиши. От години заедно приготвяме различни неща предимно за приятели, рождени дни и партита. И така постепенно се появи идеята за Trouble bakers. Според мен всеки, който обича да готви или да приготвя нещо определено, точно оттам тръгва. Или пък, защото някой негов близък го е карал да му направи нещо определено. При нас това го имаше често, затова започнахме да експериментираме и така се запалихме всъщност.
Кои са вашите любими герои и любими книги?
Любимите ни герои напоследък са хобитите. Припознаваме се в тях не само с това, че обичаме приключенията, но и,защото обичаме да си похапваме. Доста често казваме, че във „Властелинът на пръстените” има безброй много храна, която може да се сготви и да се пренесе в реалния живот.
Наистина човек може да научи доста неща за хапването от хобитите. А ако преминем към следващия епичен роман на Толкин, там има нещо наистина вълшебно – елфическия хляб. Пролет Трифонова и Десислава Иванова също се опитват да го замесят. Каква е тайната?
Тайната е, че всеки обогатява с нещо ново рецептата ни. Отначало вътре имаше само фурми, след това ни предложиха да добавим и ябълка. Не знаем каква е точната рецепта. Ние готвим без точни рецепти. Достатъчно е храната да е спомената и ние после да можем да си представим как би изглеждала за нас. Преди да го приготвим, ние разгледахме в интернет как други хора го правят. Според тях, вътре трябва да има семена от чия. Не знаем дали Толкин е смятал, че трябва да има тези семена, но ние не мислехме по този начин. Това, което създадохме е доста хранителна комбинация. Все пак той е описал, че една хапка пълни корема на човек. Не сме сигурни, че при нас се получава, но мислим, че сме доста близо. Освен, че добавихме ябълка, заменихме меда с кленов сироп, което го прави с още по-богат вкус.
Десислава и Пролет си представят, че след време ще могат да се ангажират с различни дейности с деца от всякаква възраст – като например измисляне на приказки с храна, която след това да бъде приготвяна. И вярват, че с времето, четенето от задължение за тях, ще се превърне в удоволствие.
Похапването и четенето са две удоволствия, които се комбинират прекрасно – твърди също и авторът на „Хрониките на Нарния” Клайв Луис.
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...