Петвековното османско владичество на Балканите е оставило своя отпечатък както върху някои от обичаите и нравите ни, така и в архитектурата в редица градове и села. Много от християнските храмове са били превърнати в джамии, но обратното е рядкост. Пример за джамия, превърната в църква, е храмът „Свети седмочисленици” в София, който до 1900 година е бил мюсюлмански. Известен е като Черната джамия заради минарето й, изградено от витошки гранит, който е черен на цвят.
Сред сградите у нас, в които съжителстват белези и на джамия, и на православен храм, е църквата „Успение Богородично“ в хасковското село Узунджово. Историята й все още е неясна, но затова пък има доста предания, които я допълват. Според едно от тях около 1593 година църквата в селото била разрушена, а на нейно място изградили джамия. Тя била част от голям комплекс, който служел за почивка на пътниците в този край. Любопитно е, че за разлика от другите джамии, които са обърнати на юг към Мека, тази „гледа“ на югоизток. Затова се смята, че строителят е бил християнин, който се надявал, че един ден селото отново ще бъде свободно. Освен това, построил джамията по такъв начин, че тя лесно да бъде превърната отново в християнски храм.
Повече за историята на мястото ще научим от Росица Паскова – уредник в църквата „Успение Богородично“:
Тук в древността е имало църква. Впоследствие, когато идват османските турци по нашите земи, тя е била разрушена. Заради Узунджовския панаир тук е построен кервансарай с джамия. В 1890 година в селото не остават мюсюлмани, джамията не се използва, а християните са нямали храм. През 1900 година държавата връща този имот на селището. Интересен факт е, че има издаден указ от турските власти с разрешение за преустройството на джамията в църква. През 1906 година тя е преустроена в християнски храм. Единственото, което е нарушено в архитектурата на сградата, е че разрушават минарето и пристрояват олтара. През 2007 година е направена пълна реставрация на храма. На стените нямало място за стенописи. Затова са поставени стъклописи.”
Иконостасът на църквата е единственият в света, на който е изобразена глаголицата. Висок е 9 метра, а дължината му е 14 метра. Негов майстор е дърводелецът Дарин Божков, който решава да използва глаголицата, тъй като точно с нея е пренесено Божието слово на български език. Когато оглежда мястото, той вижда, че в църквата вече има стар иконостас, правен около 1913-1914 година. Запазва елементи от него, от уважение към старите майстори. Затова и иконостасът е така проектиран, че да прави преход между старото и новото. Храмът крие и още нещо любопитно. Неговата акустика е изключителна. Това се дължи на формата на помещението, което прилича на камбана.
Името на църквата също не е избрано случайно, тъй като за Хасково и околностите му Дева Мария има особено значение. Градът чества своя празник на 8 септември – Рождество Богородично. Освен това, в него през 2003 година е издигната една от най-високите в света статуи на Божията майка, с височина от 31 метра. С тези два туристически обекта, както и с тракийската гробница в село Александрово районът на Хасково се утвърди като популярен маршрут за поклоннически туризъм, в който туристи от страната и чужбина могат да видят как по тези места са съжителствали множество култури и религии, както в древността, така и днес.
Снимки: Йоан Колев
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..
Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
Православната ни църква почита на 6 декември паметта на свети Николай Чудотворец. Наричат го светецът на милосърдието, защото целият му живот бил посветен в подкрепа на бедните, страдащите, невинните и онеправданите. Словата му имали удивително..