Балет „Арабеск” среща Изтока и Запада в новия си нестандартен спектакъл „Сянка от копнеж”, вдъхновен от едноимената книга на поетесата Силвия Стефанова. Спектакълът се играе на сцената на Музикалния театър. Публиката може да види японската естетика на съзерцанието и европейската музикална експресивност, претворени в танц. „Сянка от копнеж” предлага едно нестандартно пътешествие в света на старинните японски петстишия „танка”, които се трансформират в музика, поезия и танц. Структурата на спектакъла е отворена форма на щафетно дописване на съдържанието, като в него всеки творец се оттласква от творбата на предишния, чрез три едноактни миниатюри. Първата – „Капка в океана” е с хореография на Антъни Мидълтън (Великобритания), по музика на Добринка Табакова.
Третата миниатюра – „Удоволствието да не правиш нищо” е по музика на Телеман, хореография на Боряна Сечанова. Интересно обработена чрез импровизациите на живо на виолиста от квартет „София” Валентин Геров, който зрителите виждат на сцената. Кимона, японска звучност, игра на нюанси, съвременна експресия, вдъхновение и страст са кодовете в изпълнението на танцьорите от „Арабеск”. Така отново тайнството на вечното изкуство и неумиращата любов от книгата „Сянка от копнеж“ заживява на сцената.
Методът на отворена сцена дава възможност хореографи от България и от цял свят да осъществяват свои спектакли, различни по стил и по отношение на използваните съвременни танцови техники. За новата постановка на „Арабеск” разказва Сечанова:
Различното в този спектакъл е, че „Сянка от копнеж“ е книга на поетесата Силвия Стефанова, написана като отзвук на японски класически петстишия – „танка“ отпреди хиляда години. Този отзвук на българската поетеса, като че ли продължи в едно танцово измерение. Японските петстишия в класическата им поезия, имат характерна форма, която се нарича „ренга“ – всеки автор може да се оттласне от предхождащото го петстишие и да продължи нататък. Танцът се оттласна от тези великолепни стихове и продължи напред. Една от темите върху които разсъждавахме, беше Изток – Запад.
За предстоящите празнични спектакли Сечанова споделя:
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..
Вече десет години студенти от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" полагат целенасочени усилия за насърчаване на четенето сред..
Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че..