Познаваме я като гимнастичката, която промени правилата и достигна за пръв път в историята до четири Олимпийски игри, доказвайки на света, че нейната дисциплина не е само за малки момичета, но и за жени. Днес тя е актриса и писателка. Но-най вече - творец. Тя е Алмудена Сид.

На 16 май Алмудена пристигна в страната ни, за да представи детската си книга "Чудовище в минута и половина", наскоро издадена на български. В същия ден, в сърцето на Борисовата градина в София, започваше международния турнир "Slavia Cup" – най-важното състезание по художествена гимнастика в България, а именно там беше организирано и представянето на книгата. Срещата, подготвена от Издателство "Меченосец" и Институт "Сервантес" несъмнено ще бъде запомнена от стотици малки и големи момичета, които се прибраха у дома със своя подписан екземпляр.

"Чудовище в минута и половина" е рисувана книга, изпълнена с метафорични илюстрации и цвят, които мигновено улавят вниманието и пленяват читателя със силно послание: как да преодолеем страховете си и да ги превърнем в нашето най-голямо предимство. А щом се запознахме с авторката разбрахме, че това е много повече от детска книга. Тя е ключ към нови пътища.

Алмудена ни приветства сияеща. Заобиколени от оживлението на състезателния ден, сред забързани стегнати кокчета, шарени трика които ту-влизат, ту-излизат, и музиката, която се дочува от залата, се усеща особен, почти празничен дух - дори необикновен.

А разговорът ни тръгва от връзката ѝ с България, която неизбежно минава през отношенията ѝ със знаменитата българска треньорка Емилия Бонева. Оттам ли се роди идеята да се издаде тази книга на български?

"Българският превод се случи благодарение на Моника Бонева – дъщерята на Емилия. Когато видя тази книга и други, които бях написала, тя възкликна: "Алму, тези книги трябва да бъдат преведени на български!". Започна да звъни на различни издателства и се зае с превода. За мен това беше магическо, тъй като Емилия ми даде възможността да стана международна гимнастичка, а сега пък дъщеря й ми дава възможността да бъда международен автор, с тази мъничка книжка. Не съм вярварвала, че някога ще бъда в България, за да представям книга, благодарение на дъщерята на Емилия!"

И ето че днес можем да прочетем "Чудовище в минута и половина" на испански, на еускера и на български.

Първите публикувани книги на Алмудена Сид са поредицата за юноши "Олимпия", а по-късно и автобиографичният ѝ роман, отправен към по-порасналата публика.

"Когато бях малка нямах книги, които да говорят за онова, което аз изпитвам – разказва ни Алмудена Сид за вдъхновението си да напише и книга за деца. – Имаше винаги една празнота, поради това че не намирах подходящото четиво. Затова си казах, "ами ако опиша живота си като спортист под формата на детски книги, преправяйки някои неща, така че малките момичета да могат да четат истории, които да говорят за самите тях?". Това беше поводът."

Макар и настоящата книга да е безспорно насочена към малките читатели, възрастните също бихме могли да се поучим от тази привидно "малка" история.

"Детските книги с илюстрации обикновено имат изключително дълбоки послания, но написано с детска интонация, като че посланието се усвоява по-добре", споделя Алмудена. Книгата разказва за страховете на една малка гимнастичка, но отвъд буквалното тълкувание, разказва за неувереността, която всеки от нас има, в някаква степен – за страховете, които ни пречат да вървим напред и за това как да ги разберем, вместо да им се противопоставяме. И да се сдобрим и с тях, и с нас самите.

Защо е толкова важно да се говори за страха?

"За мен беше изключително важно да говоря за страха, защото, когато ми се наложи да премина през първата ми криза в гимнастиката, към 2000-та година, трябваше сама да поема юздите на кариерата си и да продължа, въпреки приказките, че съм твърде голяма за това или че съм дебела, защото тялото ми се е променило. Гимнастичките винаги са страдали от това: да бъдат отхвърлени или да сами себе си да отхвърлят, щом тялото им се измени с възрастта. Когато трябваше да оцелея в този враждебно настроен към мен свят, в който непрекъснато идваха нови, по-млади поколения, тогава страхът се яви пред мен по един напълно различен, непознат начин. Смятах, че не съм достатъчно добра, че всички други момичета са по-добри от мен… Но в този период осъзнах, че ако използвам правилно този мой страх, той разкрива мои качества, за които самата аз не подозирах. Забелязах, че в опитите си да се защитя от страха, той задействаше собствената ми изобретателност. Така разбрах, че изобретателността е най-голямото ми предимство."

За да оцелее в света на художествената гимнастиката, Алмудена открива, че решението е да бъде различна. Страховете й се превръщат в двигател на нейната оригиналност и на успеха й. Тя започва да прави напук на неувереността и да създава нови елементи в съчетанията си.

"Ако не бях прекосила това чувство - на страх да не бъда харесана или приета, страх от това да не сгреша… нямаше да съм задействала тези механизми за самосъхранение. Оцелях именно, защото преминах през това чудовище – чудовището, което се ражда от дълбините ти - изправих го пред мен и му казах: "Не! Сега влизаш обратно и заедно ще създадем нещо!"."

И така, за да се помирим с нашето чудовище, трябва да се изправим срещу него и да се научим как да го "подлъгваме", като се съсредоточим в онова, което обичаме - в решенията, а не в проблемите.

Значи, метафората с чудовището може да се приложи и в живота извън спорта?

"В зряла възраст страховете се повтарят, но тогава вече знаеш, че става дума за повтаряща се схема и знаеш как да ги успокоиш" – обяснява Алмудена. Когато на 28-годишна възраст тя се оттегля от художествената гимнастика, й се налага да преодолее сложен етап, през който страховете от детството я нападат отново. В момента, в който тя се сбогува със самоличността си на гимнастичка, се връщат всички съмнения, но този път в "истинския живот". Коя е тя, ако не е гимнастичка? Каква стойност ще има сега без уредите си? Става ли за акриса? Ами за писател? Тогава тя си спомня наученото в гимнастическите си години. Отговорите се оказват същите: да предизвикаш неяснотата, да заложиш на изобретателността, да се осмелиш. А в нейният случай – да пише.

А как се появява писането и усещането, че това е новата посока, по която иска да продължи?

"Когато влязох в националния отбор и се разделих със семейството си, тогава започнах да си водя дневник. Гимнастичките започваме много малки - аз бях едва  на 14 години, когато пристигнах в Мадрид и не се чувствах част от екипа. Започнах да подражавам на по-големите момичета, за да се чувствам одобрена от тях, но съвсем скоро разбрах, че така само изневерявах на същността си. Едновременно изживях и голямо сътресение с приятелствата си и помня, че всички тези неща ги описвах в дневника и в писмата, които пишех на семейството си."

Покрай първите си сблъсъци с изпитанията в професионалния спорт и противоречията на възрастта, Алмудена открива, че в трудни моменти писането  "лекува". Години след това, то дори я спасява:

"Като пишех ми олекваше. Сякаш, щом напишех проблемите - те се размиваха и изчезваха. Затова, след като се оттеглих от гимнастиката постъпих по същия начин - реших да пиша, за да укротя всичко, което което бях изживяла. Беше нещо като катарзис за мен - животоспасяваща необходимост."

Днес думите на Алмудена Сид лекуват не само нея, но и много нейни читатели. "Чудовище в минута и половина" се ражда от опита на авторката като професионален спортист, а тъй като разговорът ни беше насред турнира Slavia Cup, нямаше как да се разделим без въпрос, свързан със спорта и децата – Защо е толкова важен спортът за децата и на какво я е научил спортът, което по-късно ѝ е помогнало и в живота?

"Спортът ти дава ценности като взаимната подкрепа, собствените граници, уважението към другия… Това са ценности, тясно-свързани със света на спорта. Затова е толкова полезно и здравословно децата да започват да спортуват от ранна възраст. На мен лично гимнастиката ми даде способността да се приспособявам към различни ситуации, която е така необходима в живота. Защото, дори да ни се струва, че животът ни е праволинеен, промени ще има винаги - дори да не ги искаме."

За Алмудена Сид нейните 21 години спортен живот далеч не са били праволинейни и са й доказали, че спортът може да бъде решаващ за здравето на човешкото съзнание, особено когато животът реши да ни изпита:

"Всички ще преминем рано или късно през трудни периоди. Животът ще ни накара да спрем в някакъв момент - всеки един от нас: снеочакванатазагуба на някой близък човек, с някоя болест, някой нежелан професионален обрат – като останеш без работа, като те отхвърлят или като не те изберат, или като връзката ти приключи рязко… Това са неща, които ще се случат на всички ни, в някакъв момент. И според това колко здрави са основите, които сме положили, ще успеем да се справим по-бързо или по-бавно с обстоятелствата. Вярвам, че спортът е ключов за изграждането на едни добри основи, защото чрез него изживяваш, макар и по различен начин същите неща, които те очакват по-късно."

"Чудовище в минута и половина" завършва с една голяма илюстрация – шарен плакат, на който малката гимнастичка се появява в цял ръст, в съвършено единство със своето чудовище. Вече не се бои.

Малко са хората, с които ни среща животът, които да се отличават с такава лекота и яснота на мисълта, като Алмудена Сид. Защото думите докосват, само ако ги е породила някаква истина, а тук всяка дума се докосваше до най-съкровеното. Изживени, дълбоки, осъзнати думи.

30 минути с Алмудена Сид са достатъчни, за да се зарази човек с нейния устрем и с творческата й сила. 20 нейни страници са нужни само, за да изгуби човек страха си.

Снимки: Издателство Меченосец, Facebook/ СКХГ "Славия", Facebook/Dimitra Lefterova, Facebook/Almudena Cid,  Алена Маркова