„Ела в моя музей, очакват те приключения” – такава е поканата, която отправя културологът, отдаден на каузата за българските музеи – Тодор Петев.Той е завършил изкуствознание в САЩ и дълги години е работил в различни музеи там, като „Метрополитън“ и към университетите в Принстън и Харвард. След завръщането си в България се опитва по всякакъв начин да допринесе за развитието на музеите у нас. Създал е своя фондация, наречена „Моят музей“, чрез която се опитва да търси партньори в лицето на големите и малки такива институции в страната ни. По думите му, е дошло време да се помогне на музейните специалисти така, че да изпълнят социалната и образователна функция на музеите.

Идеята на фондацията на Тодор Петев е на музеите в страната да започне да се гледа и като на институция, която може по съвременен и адекватен начин да се включи в образователния процес. Как може да стане това? Примери дава самият Петев:

Мисията на фондацията се съдържа и в името „Моят музей“,музеят, за който всеки един от посетителите, независимо дали е дете или възрастен, може да намери нещо интересно лично за себе си в колекциите, в пространството на музеите. Иска ни се хората да почувстват музеите като техни. Какво може да направи един музей, за да може всеки посетител да се идентифицира с него, с колекцията, с посланията, които носи? Музеят може да предложи възможности за творчески, социални съпреживявания, в този смисъл ние казваме „моят музей“.

До сега съмишлениците на Тодор Петев са си сътрудничели с Регионалния исторически музей в Пловдив и с четири музея в София. От няколко години по тяхна инициатива се провежда програма, наречена „Семейни съботи в музея“. Обхванала е 4 софийски музея с богати колекции. Тази програма тръгна много добре в Националния политехнически музей в София – казва Петев. – Един от хората, които аз обучих, Васил Макаринов, тогава беше стажант към фондацията. В музея побързаха да му предложат работа като уредник там. Инициативата пък, която започнахме тогава, продължи да се развива и миналата година тя бе удостоена с национална награда за социална програма в музеите, връчена ни в Парламента. Тодор Петев добавя, че перспективи има, но процесът е бавен и труден. Конкретно за работата на музеите с ученици пречки създава сложният административен механизъм, който изисква разрешение за излизане на децата извън пространството на училището. Затова и преподавателите не са мотивирани. Алтернативата е в семейните посещения. По думите на Тодор Петев „Семейна събота в музея“ може да бъде развита на практика във всеки музей.

Където има хора, съществува интерес към историята, традицията и стига музеят да бъде достатъчно отворен и предприемчив, може да се разгърне подобна програма. В началото започнахме с 10-12 деца, а накрая идваха около 130 деца. Това показва потенциала на една инициатива, която прави музеите по-интересни и по-близки до хората. Но това не е едниственият проблем, съществуват и много други. Липсват добре обучени музейни специалисти. В България няма цялостна програма, която да подготвя по музейна педагогика. Също така, в музеите не се разкриват места за такива специалисти. Функцията на музеен педагог, в повечето от нашите музеи, се осъществява от уредник, главен уредник или пък човек, който се занимава с връзки с обществеността. А когато един човек „носи няколко дини под една мишница“, резултатът не е добър.

Снимки: личен архив и dnevnik.bg