Бай Хазим Горския – така го наричат в района, в знак на уважение към 30-годишната му безкористна служба към гората.

За мен тя е целият ми живот – споделя той. – Всяка сутрин влизам в нея като лекар. Оглеждам всяко дърво за вредители и болести, изследвам района за ерозионни дейности и след това докладвам на ръководството на горското ни стопанство. За 30 години служба съм засадил безкрайно много фиданки и днес, когато минавам покрай гора, засадена от мен, много се вълнувам. Познавам всяко дръвче, всяка пътечка. В района на село Люляково растат дъбови, букови и по-малко борови  гори.  Аз съм привърженик дъбовата гора сама да се подновява, тоест от падналите жълъди да растат млади дъбови фиданки. Тогава те стават по-силни и устойчиви на ветрове, дъждове и студове, достигат вековна възраст и винаги са по-издръжливи на болести и вредители. А отглеждането на  фиданките в разсадниците отнема много време. „Радио България” не пропусна да го поздрави по случай Седмицата на гората. Предаваме и неговото послание: Нека всеки да обича българската гора, да се гордее с нея, както аз се гордея, че й служа.

Освен с грижата за гората, бай Хазим се грижи и за овощни градини. Намираме го в една такава градина – потънала в безкрайната пролетна белота на цветовете. Благодарение на европейските субсидии, с които е купил необходимата техника и овощните фиданки, той, заедно със семейството си, отглежда 15 дка череши и 12 дка сини сливи. Когато го питам дали суровата зима е нанесла поражение на плодовите дръвчета, той отговаря, че поражения няма, но сега предстои най-трудната част за всички овощари – борбата с пролетните слани. За тази цел бай Хазим още от зимата е натрупал мокра слама под дръвчетата и в ясните нощи, когато се очаква сланата, сламата се запалва. Така, благодарение на пушека, се предотвратяват щетите. Черешовите фиданки са от сорта „Ван“, които са за директна консумация. Купил ги е от свой съселянин, който има разсадник. Казва, че е много доволен от този сорт, зреят в началото на юни, едри са и най-важното – имат търговски вид. Не мога да не му задам въпроса, който тревожи всички български земеделски производители:

Бай Хазим, а как намираш пазар за продукцията си?

Оказва се, че това е най-лесният въпрос. Близостта на село Люляково до Черноморието дава възможност на семейството му в разгара на туристическия сезон да продаде цялата си продукция и то на доста високи цени. Бай Хазим не може да се нахвали със сливовата си градина, която вече е на седем години.

Оказа се, че сливовите дръвчета се отглеждат много по-лесно в сравнение с черешовите. Те не са толкова капризни, не изискват толкова труд и грижи. А и реколтата от сини сливи продавам на съселяните си – за компот, за конфитюр и ракия. В края на август месец успявам да пласирам цялата продукция. Но все пак начинаещите овощари трябва да знаят, че със засаждането на фиданките не се създава градина. Оттук нататък започва най-трудното – обработка на земята, борбата с вредителите, навременната резитба, опрашването, предпазването им от студове, слани  и дъждове – казва той.

На прощаване бай Хазим ни кани, ако имаме път към Шумен-Айтос, да се отбием в село Люляково и през месец юни да опитаме от неговите череши, а през месец август от сладките сливи, дар от тази красива част на България.