Вълчо Иванов е певец, който докосва слушателя с топлия си кадифен тембър, а богатият тракийски орнамент извайва с филигранна техника. Той прави първите си певчески изяви по събори едва 15 годишен. Оттогава получава и признанието на публиката. За почитателите на Вълчо Иванов начинът му на пеене е „балсам за душата“, а за колегите му е „златният глас“, „чаровникът на Тракия“, „живата легенда на тракийската песен“.

Тази година Николай Чапански – издател и водещ на фолклорни предавания по радио Пловдив, събра в книга спомени за живота и творчеството на Вълчо  Иванов, отзиви на колеги и почитатели за приноса му в традиционната ни музика. Публикувани са и част от любимите песни на изпълнителя – нотирани, като подкрепа за младите тракийски таланти.

По повод 70-годишнината от рождението и 50 творчески години на тракийския певец Вълчо Иванов събрахме най-хубавите песни в книжка – песнопойка – разказва Николай Чапански. – Идеята бе подхвърлена от почитател, който обича творчеството на майсторите, какъвто е Вълчо Иванов. Не ми се искаше то да остане незабелязано, позабравено в днешното динамично време. Вторачвайки се в по-модерното, съвременното звучене, има опасност да загърбим стойностните неща, създадени през годините. Силно съм впечатлен от творческия път на Вълчо, започнал от 15-годишната му възраст, когато прави и първите записи. Оставил е огромен радио фонд, прочува се из цяла Тракия с многобройните си концерти. Първата ми среща с него беше преди 20 години в моите предавания с народна музика. Аз държах да се запозная „очи в очи“ с всеки един от изпълнителите, да вникна в репертоара им. Така стана и с Вълчо Иванов. Няколко път съм гостувал в неговия дом. Той ми предостави много тетрадки, касети, вестници с отзиви за него, когато подготвях песнопойката. По време на снимки за филм за Вълчо в родното му село видях как го посрещнаха тържествено с  погачи и песни. Тогава ме попитаха няма ли да направя нещо за „нашия Вълчо“, както го наричат съселяните му. Извадих интересни моменти от интервю на Дора Сталева в Радио Пловдив, когато той е бил на 26 години. По онова време прави първите си записи в радиото с оркестъра на Асен Овчаров и Христо Урумов. Разказва също как е учил песните от леля си Стана, как е тръгнал към концертния подиум от родното село Тракия. Моите пожелания към Вълчо са: да не се разделя с песента, защото тя окриля не само слушателя, но и самия него. Той признанието си го има. Навремето наименованието народен певец не се е давало лесно. Народът трябва да го оцени  и тогава да го признае. Вълчо Иванов не е завършил музикално училище или академия, но е оставил толкова красиви песни, които младите пеят. Това може би е най-ценното нещо.