Сред прочутите ни кавалджии от т. нар. средно поколение Данчо Радулов се открои с предаността си към традиционния маниер на изпълнение. Чрез изкуството си той се разграничи от повечето свои връстници, поддали се на модерните, дори екстравагантни музикални течения при свиренето на кавал. Мнозина от тях предпочетоха техники, щрихи, похвати, присъщи на другите жанрове. В личното си инструментално творчество Данчо Радулов успя да запази „медената звучност“, стила, характерната стилистика и орнаментика, типични за старите майстори-свирачи. Авторските му хорà и инструментални пиеси носят духа на мегданското настроение и някогашното селско веселие по събори и панаири. С професионалния си почерк на композитор и инструменталист той доказа, че в съвременния ни динамичен свят все още има потребност от старите образци на традиционното ни изкуство.

„Фолклорните пътеки“ на Данчо Радулов следват детската му мечта да овладее кавала, родена още в семейната среда на потомствени музиканти, преминава през Музикалното училище в Котел, Пловдивската музикална академия, за да се влее в редиците на професионалния ансамбъл „Тракия“-Пловдив. По-късно става част от ансамбъл „Варна“ в едноименния град, за да стигне до концертните подиуми в Европа и САЩ с хор „Мистерията на българските гласове“ и инструменталната група на Атанас Вълчев. Натрупаният опит и знания предава и на деца от Украйна и Молдова. Във фонда на БНР Данчо Радулов е регистрирал близо 150 записи на сола, аранжименти на песни, хора, авторски пиеси за танцови постановки. Една от най-новите му успешни творби е музиката към „Осмото чудо“ – спектакъла на ансамбъл „Българе“.

Данчо Радулов навлезе в своята 60-годишнина – повод за житейска равносметка, вълнуващи спомени за първите учители, звездните мигове от концертите по света.

Данчо Радулов разказа и за някои незабравими срещи с публиката:

От преживяванията по световните сцени най-вълнуващо бе в Перуджа, Италия. Концертът беше в студентско градче с публика от млади хора. В края на концерта, след бисовете, когато излязохме през служебния вход, цялата публика беше се подредила в шпалир и ни аплодираше. Викаха „фантастико“,“ фантастико“ – това са думите, които съм запомнил. В Щатите изнасяхме концерти в  най-престижните зали с „Мистерията“. По време на изпълнение, след всяко соло следваха бурни аплодисменти, заради които не можехме да продължим. Важен момент от творчеството ми е работата ми в Бесарабия, още повече моите прадеди са оттам. Започнах в Болградската гимназия през 2000 г. Преподавах български фолклор и култура, създадох оркестър, школа и хор. След това заминах за Твърдица, Молдова, където има музикален колеж. Там преподавах индивидуални уроци по кавал и гайда. Не мога да си представя какво щеше да е битието ми, ако не се бях научил да свиря на кавал. Целият ми живот мина с този инструмент и фолклора.