Българското председателство на Съвета на ЕС върви към своя край и наближава времето за равносметка на постигнатото през изминалите шест месеца. В няколко материала през седмицата ще ви представим различни гледни точки: на политолога Юсеф Дакак, на ръководителя на Представителството на Европейската комисия в София Огнян Златев, както и анкета с мнения на български граждани.
Юсеф Дакак, политолог от Института за дясна политика, поставя на българското председателство на Съвета на ЕС оценка много добър 5 по шестобалната система. Според него външната политика на страната е в особено активна фаза, която трябва да се запази и след края на месец юни:
Българското председателство успя да опровергае критиците си, като се оказа едно от най-активните европредседателства през последните години. То постигна три големи успеха. Един от тях беше, че върна диалога между Турция и ЕС. Това беше от ключово значение за България от гледна точка на миграционния натиск по нашата обща граница. Вторият голям успех беше свързан с темата за Западните Балкани. България успя да изведе на високо ниво диалога за бъдещето на тези страни, който през последните години бе прекъснат и те нямаха никаква перспектива. Сега отново се заговори за даване на дата за начало на преговори с Македония, тоест имаме едно наистина ключово раздвижване. Третият голям успех беше свързан с намаляването на таксите за разговори между страните – членки на ЕС и държавите от Западните Балкани. Това беше анонсирано от еврокомисар Мария Габриел и е изключително важно за превръщането на Европа в една обща интегрирана система.
След Срещата на върха в София на 17 май стана ясно, че от това лято може да се очаква процес на намаляване на таксите за разговори и трафик на мобилни данни в роуминг с Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна Гора, Сърбия и Косово. Това е особено важно постижение за българското европредседателство що се отнася до приобщаването на Западните Балкани. Успех за региона са и договорите за добросъседство и ново име на Македония, с които Скопие реши два свои дългогодишни спора с България и Гърция. Пълноправното членство в европейското семейство обаче все още е твърде далеч за западните съседи на България и те имат нужда от подкрепа също на председатели на Съвета на ЕС – Австрия, Румъния и Финландия. До момента Австрия е потвърдила, че интеграцията на страните от Западните Балкани ще остане приоритет поне до края на 2018 година. Юсеф Дакак смята това за правилно, защото:
Австрия е една от страните, които най-добре познават региона, бидейки част от Австро-унгарската империя в продължение на десетилетия, и има най-голям интерес от евроинтеграцията му. Естествено, това не бива да се случва на всяка цена, защото част от държавите не изпълняват критериите за членство. Пример за такива са както Босна и Херцеговина, така и Сърбия, която продължава в немалка степен да потъпква правата на българското малцинство на нейна територия. Има множество институционални проблеми, особено в Босна и Херцеговина, която не изглежда единна държава. Сърбия пък продължава да прави опити да я разедини, чрез т. нар. Република Сръбска. Освен проблема с Босна и Херцеговина, западната ни съседка, трябва да реши проблемите си с Косово.
Въпреки всичко, за да бъдем напълно обективни, не можем да останем равнодушни и към някои слабости, които прояви България начело на ЕС. Една от тях според Юсеф Дакак е недостатъчната съпротива от българска страна по отношение на т. нар пакет „Мобилност“, предложен от френския президент Еманюел Макрон, който касае заплащането и командироването на работници в рамките на ЕС. Политологът смята, че предложенията му задълбочават различията между регионите в ЕС. Въвеждат се едни мерки, с които президентът се опитва да спечели популярност във Франция. Макар този ход на Макрон да е разбираем в стремежа му към по-висок рейтинг, той ще нанесе огромни щети на европейската икономика, чиито мащаби все още са неизвестни. Освен това с част от предложените в директивите промени се нарушават два от основните принципи, на които се гради ЕС – свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали, както и конкурентоспособността.
В неделя, над повечето райони в Западна и Централна България облачността значително ще се разкъса и намалее и ще бъде предимно слънчево и почти тихо. В сутрешните часове на места в равнините и низините ще има намалена видимост и на отделни места..
Вписването на втора православна Църква поставя началото на нов разкол . В позиция на „БСП-Обединена левица" се посочва, че решението на Върховния касационен съд за вписването на втора православна Църква е тежък удар по православното..
В най-новата си дигитална рубрика "Сградите разказват" Регионалният исторически музей – София представя историите на емблематични сгради в центъра на София, както и на хората, живели някога в тях. Инициативата с видео материали е част от проекта..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..