Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В навечерието на Бъдни вечер с ТА „Бъдниче”

Фолклорът отваря очите ни за красота, а сърцата ни за радост



Днес, когато в обществото ни все още се води дискусия дали фолклорът да залегне като учебен предмет в училище, децата от 5 до 15 годишна възраст от танцовия ансанбъл „Бъдниче” към Националния дворец на децата (НДД) в София доказват колко е важен той в техния живот. Наскоро самодейците спечелиха златен медал от Седмия национален музикален и танцов конкурс „Пиленце пее”, посветен на незабравимата народна певица Надка Караджова. Възпитаниците на хореографа Милена Велинова и композитора Марек Дяков приключиха с грамота участието си в ХVI благотворителен фолклорен конкурс-концерт „Български фолклор” в началото на декември и продължават да радват публиката с участията си.


Как децата усещат фолклора и по какъв начин се вписва той в живота им? Ето неподправените впечатления на малките танцьори от ТА „Бъдниче”:

Фолклорът отвори очите ми за красота, а сърцето ми за радост, казва Андрея Филипова, ученичка в пети клас. ТА „Бъдниче” ме върна към корените и традициите на българския народ. Припомни ми, че всеки българин трябва да бъде горд със своя род и родина. Тук открих много приятели, забавление и радост. А чувството да излезеш на сцената с българска носия е неповторимо. Когато започнат ръкоплясканията чувствам вълнение и огромна радост. Отначало мама ме записа на шега на народни танци, но много ми хареса и вече танцувам от няколко години. Семейството ми много се радва, защото научавам много интересни хора́.


Фолклорът за мен беше едно голямо предизвикателство, споделя 12-годишният Виктор Николаев. Записах се в „Бъдниче” още като малък, защото ми хареса начина, по който в детската градина ни обясниха какво представлява съставът. С течение на времето се превърна в нещо повече – изгради ме като човек и благодарение на фолклора съм такава личност. Натрупах много приятелства и така той ми помогна в моя живот. Сестра ми Дария още от бебе идва на моите концерти, а от тази година и тя вече танцува в ансамбъла.



За шестокласничката Хана Аулф заниманията с фолклор ѝ помагат да се отнася към семейството си с уважение и по-добре да разбира света:

Учи ни на много поговорки, които ни помагат в живота. В „Бъдниче” се научих да танцувам добре, за което съм много благодарна, а също така се научих да разбирам музиката, да мога да броя тактовете. Във всеки един танц са изразени чувства и настроение, които внасят цвят в ежедневието ни.

В „Бъдниче” имаме танци от много фолклорни области. Всичките ми харесват и с удоволствие ги танцувам, откровена е 11-годишната Виктория Хаджиева, която е една от „ветеранките” в ансамбъла. От малка обичам да танцувам български народни танци. Обичам и да пея. Танците са моята истинска страст и те ме карат да се чувствам наистина щастлива.



Заниманията с български народни танци са важна част от ежедневието на малките танцьори. Освен че научават много за българските обичаи, фолклорните ни области и характерните за тях хора, носии и песни, срещите в репетиционната зала са забавни и създават приятелства за цял живот.

Вълнението на сцената е изключително, настроението е приповдигнато, допълва петокласничката Виктория Борисова, която от петгодишна е в състава на „Бъдниче“.

Като чуя народна песен, сърчицето ми заиграва. Чрез фолклора аз чувствам своя корен, казва 10-годишният Константин Захариев. „Бъдниче” ме обогатява с култура и приятели. Участваме във фестивали и събори. А чувството да излезеш на сцената е неповторимо – прожекторите светят и всички зрители те гледат. Бих казал на всички, че си струва да се присъединят към нас. За мен фолклорът е български народни песни, музика, народните носии и много, много настроение.

А ето и празничния поздрав на талисмана на „Бъдниче“ – петгодишната Дария: Хубава Коледа на всички и щастлив Бъдни вечер!

Снимки: личен архив

Още от категорията

Градска естетика и поминък, свързан с морето – животът в древния град Анхиало, днешно Поморие

Курортните селища по Българското Черноморие могат условно да се разпределят в две категории – съвременни, забележителни със своите шумни и многоцветни улици, а във втората категория попадат достолепните пристанищни градове, с многовековна история,..

публикувано на 02.09.24 в 09:45

В миналото траханата е била защитa срещу глада, а днес – срещу загубата на памет

На 3 август 2024 г. на площада в село Пелевун, община Ивайловград, се провежда първият по рода си Празник на траханата в България. Събитието, свързано с родовата памет, кодирана в традиционната българска храна като дар от природата, е по идея на..

публикувано на 02.08.24 в 09:20
Снимка: Регионален етнографски музей - Пловдив

Регионалният етнографски музей в Пловдив помага за възраждането на древния занаят плъстене

Изделия, изработени от вълна, вдъхват усещането за вътрешен уют и топлина в посетителите на пловдивския Регионален етнографски музей, връщайки ги във времена, когато номадите прекосявали просторни територии със своите стада. И тъй като никъде не се..

публикувано на 13.07.24 в 10:25