Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българският бизнес иска реформи в трудовото законодателство

Снимка: БГНЕС

Българската стопанска камара (БСК) поиска обществен дебат за промени в Кодекса на труда. Работодателите настояват за отпадане на строгата забрана за полагане на извънреден труд. Искат увеличаване на максималния брой работни часове извънреден труд в рамките на 1 година от 150 на 300 часа. Намаляване на възрастовия праг за постъпване на работа от 16 на 15 години и отпадане на ограничението, че работниците на почасови или временни трудови договори не могат да бъдат повече от 30 на сто от персонала. Според бизнеса, България е на последните места в ЕС по всички показатели за гъвкавост на труда, като работа на срочен трудов договор, наличие на агенция за временна работа, почасова заетост, работа от разстояние, втори трудов договор и т.н. БСК смята, че досегашното законодателство е остаряло, свръхвзискателно, противоречиво и неадекватно на съвременните предизвикателства.

Подкрепящите промените дават положителния пример с трудовите реформи в Германия от 2006 г. и в Испания от 2011 г., довели до разкриване на нови работни места. Но в тези страни има ефективни синдикати, работещи механизми за колективно договаряне, където дори и почасовата работа е с гарантирано и адекватно заплащане. Уви,тежестта на синдикатите в България не е същата.

Силно оспорвани обаче са подобни на предложените от бизнеса в България трудови реформи в Гърция и Франция. За да привлече инвестиции и да запази работните места във Франция например, президентът Еманюел Макрон премахна 35 часовата работна седмица и работното време беше увеличено до 40 часа седмично – промяна, която предизвика остро недоволство в страната. В тази насока бяха и направените промени в унгарското законодателство в края на 2018 г. Унгарските работодатели могат да изискват от служителите си до 400 часа извънреден труд годишно и да забавят заплащането му до 3 години. Така допълнителният труд може да нарасне с 8 ч. седмично, а работещите да преминат на 6-дневна работна седмица. Синдикатите в страната нарекоха промените „робски закон“.

Изглежда работодателите в България и Източна Европа са на различно мнение от експертите на последния Световен икономически форум. В Давос се чуха призиви да се мисли за преминаване към четиридневна работна седмица. За мнозина днес това звучи като утопия, но по времето на социализма у нас преминаването към петдневна работна седмица също изглеждаше като фантазия. Отговорът на всички съмнения и повишаването на производителността идва чрез новите технологии. Трудоемките производства все повече залагат на роботизацията. Доколкото днес една конска сила от 0,75 киловата може да бъде конкурент на всеки двигател с мощност над 75 киловата, дотолкова и човекът – една човешка сила, има шанс да е конкурентен на роботите от поточните линии. Българският бизнес вместо да инвестира в роботизация и нови технологии, се надява да извлича принадена стойност от повече работни часове на персонала и по-малки социални разходи чрез различните форми на гъвкава заетост. Но това е илюзия, която пазарът много бързо лекува. Удълженото работно време е временно ефективно. В дългосрочен план не е ергономично. Всяко машинно производство винаги е успявало да надделее над примамливата конкурентноспособност на извънредния труд. Поддръжката на една машина в производството и услугите е винаги по-изгодна от наемането и грижата за човешки персонал.

А иначе няма нищо лошо да се работи на гъвкаво работно време, на няколко работни места, дори и от дома, на почасово заплащане или на два трудови договора. Но готови ли са самите български работодатели и държавната администрация за предлаганите от БСК промени?



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

През 2024 г. населението на страната е намаляло с 8121 човека

Населението на България е 6 437 360 души към 31 декември 2024 г. Спрямо 2023 г. населението намалява с 8121 души или с 0,13%. Всички 28 области имат отрицателен естествен прираст, сочи Националният статистически институт. В края на 2024 г. лицата..

публикувано на 29.04.25 в 15:09

Сезирана е Еврокомисията за блокирания граничен преход Рудозем - Ксанти

Председателят на Правната комисия в Европейския парламент и български евродепутат Илхан Кючюк официално сезира Европейската комисия за блокирането от гръцка страна на напълно завършения граничен пункт "Рудозем-Ксанти", предаде БТА.  Кючюк..

публикувано на 29.04.25 в 10:28
Мирослав Боршош и посланик Жоел Майер

България иска да привлича френски туристи

Министърът на туризма Мирослав Боршош се срещна с посланика на Франция Жоел Майер. Те са разговоряли за развитието на туристическите отношения и възможностите за по-активно позициониране на България на френския туристически пазар. Боршош е пояснил, че се..

публикувано на 29.04.25 в 09:26