Хиляда сто и петдесет години след успението на Св. Константин-Кирил Философ (14 февруари 869 г.) делото му не само е живо, но учени от редица страни все още изучават богатото му житие. Затова и днес – когато честваме представянето му пред Бога, изследователи от шест държави – България, Германия, Гърция, Италия, Полша и Русия, представят най-новите си достижения на конференция с наслов “Нему да бъде слава, чест и почит”. Тридневният научен форум е организиран от Кирило-Методиевския научен център към БАН и е посветен също на 150 годишнината от основаваното на академията.
Почитаме Константин-Кирил Философ като създател, заедно със своя брат Методий, на славянската писменост. Ала още по-значим е той в ролята си на творец на старобългарския литературен език, признат за третия класически език на християнството в Средновековна Европа наравно с гръцкия и с латинския. Изобщо българските земи открай време са давали простор на старата графична култура – гръцкото и латинското писмо, готската азбука, глаголицата и, разбира се, кирилицата.
Трябва винаги да подчертаваме, че кирилицата е създадена в България от учениците на Кирил и Методий и тя е най-големият ни принос в европейската култура – казва проф. д-р Славия Бърлиева, директор на Кирило-Методиевския научен център. – И ако ги нямаше просветените владетели от Кирило-Методиевата епоха, нищо от това свято дело нямаше да бъде съхранено днес и вероятно – като в земите на западните славяни, щяхме да пишем на латиница. Не бива да забравяме също така, че Кирил и Методий разчупват гръко-римския модел на европейската култура и привнасят в него славянския елемент. Затова нека не позволяваме – както се случи неотдавна, да бъдем дразнени по най-груб начин с идеи, че кирилицата е създадена в Македония. И нека обучаваме младите хора да знаят, че азбуката е един от основните параметри на националната ни идентичност, че ни е пазила от всякакви асимилации и че не трябва да се отказваме от нея.
И какво по-смущаващо от новината, че това знание не просто може да изтлее, но да бъде подменено с “факти”, изфабрикувани за целите на нечия геополитическа игра.
В момента в цяла Европа катедрите по славистика, българистика и т. нар. малки славянски езици се закриват за сметка на русистиката – заявява проф. Славия Бърлиева. – Това е лесно обясним политико-икономически феномен, който, за съжаление, отмества интересите на славистите от този пръв етап на Кирило-Методиевото дело. Пресен пример е катедрата “Славистика и балканистика” във Виенския университет, където силно присъстваха българистичните изследвания. На мястото на изключителния млад австрийски учен с добър български и сръбски език обаче беше извикан от Русия специалист – може би също толкова добър, но нямащ нищо общо с балканистиката. Така в катедрата днес има само русисти и нито един представител на балканските страни. БАН се обърна към австрийския министър на просветата и науката с апел да бъде запазена българистиката, но това не се случи. А и нашата държава в лицето на външното ни министерство не си направи труд, въпреки че също беше сезирана.
А равносметката от това бездействие е еднозначна – страната ни се лиши от още едно средище, което да подготвя посланици на българската култура по света.
За мен това е безхаберие и поредна демонстрация на липсата на всякаква чувствителност към духовността – но духовното не носи приходи, не може да се подели и продаде. Това са все неща, чието действие се отнася до няколко поколения след нас и очевидно силните на деня не са заинтересувани от тях, коментира проф. д-р Славия Бърлиева.
Снимки: архив и БТА
Днешната неделя, 9 март тази година, е първата от Великия пост. Светата ни Църква я нарича "Православна". В нея се възпоменава победата, която апостолската света вяра удържала през първите три век над външни врагове – езичниците гонители..
Днес, 8 март, Православната църква отбелязва т. нар. Тодорова събота. В съботния ден на първата седмица на Великия пост възпоменаваме едно чудо на св. великомъченик Теодор Тирон , случило се 50 години след смъртта му. Тогава гонителят..
На 7 март Православната църква възпоменава светите мъченици Василий, Ефрем, Капитон и др. епископи Херсонски. През време на царуването на Диоклетиан през III век, когато християните били подложени на гонение, Йерусалимският патриарх изпратил..
На 20 март честваме паметта на преподобните отци, избити през VІІ век в манастира “Св. Сава” в околностите на Йерусалим от сарацините. От VІІ..
На 19 март честваме светите мъченици Хрисант и Дария, както и мъченик Мариан, дякон. В ІІІ век, при гоненията на християните, един знатен..