Предварителните резултати от изборите за Европейски парламент, обявени от ЦИК в понеделник сутринта, потвърждават, че в новия си състав европарламентът ще има представители на пет, а не на четири политически сили от България, както се очакваше.

Голямата изненадата поднесе коалицията от десни формации „Демократична България“, смятана за аутсайдер. Особена стойност на този скромен резултат дава многозначителното обстоятелството, че при 99.48% обработени протоколи извън страната 28.75% от всички гласове печели именно тя.

Победата на управляващата ГЕРБ, обединена за изборите със СДС, беше очаквана, но изненада със силния й превес над лявата коалиция „БСП за България“.

Голямото изоставане на БСП от победителя в очите на мнозина прави от достойното й по принцип второ място поражение.

ДПС зае трета позиция, както се прогнозираше, но с резултат, който е по-висок от сумарния на националистическите формации от коалицията „Обединени патриоти“, явили се на евровота поотделно.

Резултатът на ВМРО-БНД превишава чувствително резултатите на Националния фронт за спасение на България (НФСБ) и партия „Атака“, а в обществените представи това издига ВМРО в позиции на лидер на национализма и патриотизма в страната.

Сравнена с евровота в Източна Европа, избирателната активност в България също може да се определи като изненада. Докато в други европейски държави се повиши, в България тя спадна до под 32 %. Току виж обаче реалната активност е била по-висока, от порядъка на 40-42 на сто, ако е вярна тезата н агенция на „Алфа рисърч“, че избирателните списъци са нереалистично високи и електоратът не е 6,3 милиона, а реално 5,1 милиона души.

В челната тройка на изборите в България се класираха сили, които принадлежат към водещите три европейски политически семейства в Европейския парламент: ЕНП (ГЕРБ и СДС), ПЕС („БСП за България“) и АЛДЕ (ДПС).

По всичко изглежда, че резултатите от евровота ще се отразят във вътрешнополитическия живот на България. Алтернатива на днешното управление не се очерта и така тезата на социалистите за предсрочни парламентарни избори, които да сринат третото правителство на Бойко Борисов, стана несъстоятелна. Вместо да сваля кабинета, на БСП в непосредствено бъдеще се налага да търси отговори на трудни въпроси за самата себе си – на какво се дължи голямото й изоставане от ГЕРБ, уместна ли беше толкова агресивната линия на поведение спрямо управляващите, кой ще понесе отговорността за случилото се, няма ли накърненото вече партийно единство да бъде още повече влошено.

Управляващата коалиция ще остане на власт, но може да претърпи вътрешни промени. Ниските резултати на НФСБ и „Атака“ е вероятно да доведат до намаляване на тежестта им в изпълнителната власт за сметка на повишаване на авторитета на третия партньор от коалицията „Обединени патриоти“ – ВМРО. Не е изключено управляващата ГЕРБ да се изкуши да привлече под някаква форма в изпълнителната власт и представители от класическото „дясно пространство“.

Възможно е неочаквано доброто представяне на „Демократична България“ да подтикне силите от десния политически кръг да предприемат нови опити за обединяване.

На всички тези въпроси заинтересованите политически сили ще търсят отговор преди да се стигне до местите избори, предвидени за есента. Очертава се интересна втора половина на политическата 2019 година.