Романтичната музика на гръцкия композитор, поет и певец Аттик, изсвирена на пиано от Инез, студентка в Музикалната академия в София, пренесе гостите на премиерата на българското издание на романа „Гръцкият лекар“ в атмосферата на Атина от началото на 20 век, когато се развива действието.

„Главният герой на романа е дядото на писателката Каролина Мерминга, но книгата не е биографична, а историческа – каза преводачът на романа на български език Здравка Михайлова. – Тя представлява едно панорамно платно на историята на Гърция в периода 1870-1941 г., когато Констандинос Мермингас е бил член на средната класа в гръцката столица, обществен фактор и доктор на крал Александър I“.

Авторката на романа е посветила книгата на своя син, който носи името на прадядо си. Различни, понякога дребни детайли рисуват нишката, която свързва хората през времето − чрез бележки в полетата на страниците на някоя книга, чрез куфарите, с които някой човек е заминал на фронта, чрез разказите на тези, които са го познавали или чрез исторически документи.

„Най-просто казано, ме интересуват героите – сподели Каролина Мерминга по време на представянето на романа в София в края на миналата седмица. – Героят е нещо много конкретно и има нужда от анализ. В Гърция имаме традиция от Омир относно героя. Той не е този, който излиза напред и крещи. Неговата съдба е предопределена. Книгата ми е пълна с моите герои (става дума за интелектуалци и политици от социалния кръг на Констандинос Мермингас, като писателите Пападямантис и Пинелопи Делта, депутати и самия крал − бел. ред.). На страниците се появяват непрекъснато личности, на които смятам, че си заслужава да се обърне внимание. Използвам думата „героизъм“ внимателно, защото напоследък е натоварена с негативен смисъл и уточнявам, че не я употребявам в смисъла на „военни подвизи“, а по-скоро като борба с дявола в самите нас, тъй като в живота на дядо ми важна роля е играел „Фауст“.“

Какво е накарало Здравка Михайлова да поеме задачата да обясни на българите неща, които за гърците са ясни от само себе си?

„Първо става дума за избора на издателите Пламен Тотев и Светлана Янчева, които са откроили романаq защото е номиниран за Европейската литературна награда (European Union Prize for Literature). За мен лично беше интересно, че романът обхваща един широк исторически период и има литературни достойнства като това, че литературната фикция почива върху реални факти. Книгата представлява едно търсене на корените. Дядото на писателката е бил противоречива личност, немски възпитаник и преводач на „Фауст“ от Гьоте на гръцки език.“

Констандинос Мермингас е принадлежал на едно поколение, което се е възхищавало на Германия и нацизмът е съкрушил идеалите му. Той самият е бил амбициозен и е преминал през много вътрешни борби. По време на окупацията на Гърция от немците е приел да стане кмет на Атина, но когато му е бил поискан списък с имената на 10 заложници, които да бъдат екзекутирани при следваща офанзива на Отечествения фронт, той написва 10 пъти собственото си име.

Каролина Мерминга е юрист и журналист, но вече е пенсионирана и има време за изследване, и писане. Тя с елегантност обясни, че според нея „има личности в историята, на които не е отдадено нужното признание“. Следващата ѝ книга ще бъде представена на 11 декември в Музея Вуру – Евтаксия в Атина, и е посветена на обаятелния първи министър председател на Гърция след освобождението от Османците − Йоанис Каподистриас.

„За първи път съм в София, но ми хареса много защото има минало – каза госпожа Мерминга. – Това, което върши българо-гръцкото дружество „Аристотел“ – да гради мостове на приятелство и културен обмен между народите – е много вълнуващо и се радвам, че съм част от тази инициатива“.

Снимки: личен архив и grreporter.info